Tреньорът на Левски Станимир Стоилов даде обширно интервю пред "Гонг". Специалистът говори за състоянието на клуба, какво трябва да се подобри при "сините" и като цяло в българския футбол.
Мъри засегна и темата с БФС и националния отбор, треньорската професия, както и сдружението "Левски на левскарите".
- В първенството обявихте цел шампионска титла, но в последно време засегнахте и темата за слугинажа в българския футбол. Притеснява ли, че именно това може да попречи на Левски да бъде реален конкурент за титлата?
- Не. Винаги съм смятал, че Левски трябва да стане прекалено силен, за да може някой да го спира. Имах предвид „слугинаж” по-обединено като изказване. Има непоискани помощи. Всеки клуб и всеки отбор като нашия трябва първо да гледа себе си. Ние трябва да си изчистим играта. И да има грешки, нищо не може да бъде фатално. Предпочитам да казваме нещата такива, каквито са, но да гледаме нашия отбор. Проблемът на нас е, че винаги гледаме в двора на другия отбор. Обвиняваме другия отбор за нещо. Обвиняваме и Лудогорец, че взимали чужденци или за съдиите. Лудогорец побеждават почти всички отбори, с които играят. Имат постоянно присъствие в Европа. Ако в България примерно има помощ, в Европа има равнопоставеност. Ние всички трябва да се стремим да побеждаваме и да ги надскачаме. Тогава ще стане по-силен шампионата, а и те. Едно съперничество на силни Левски и ЦСКА ще допринесе изключително за нивото на българския футбол. Левски и ЦСКА не трябва да са в състоянието, което бяха. Ние трябва да надграждаме. В мачовете с ЦСКА се видя, че ни побеждаваха прекалено лесно, а сега много вече много трудно могат да спечелят. Дори ние успяхме да спечелим финала. Всеки трябва да гледа собствената си къщичка, а не да търси проблемите, където не са. Ако има проблеми, трябва да си ги казваме, но това не трябва да обижда някой. Мисля, че проблемите трябва да се казват, за да се решават. Така и на терена ще има футболна битка или футболна война. Извън него трябва да продължим да спазваме футболния феърплей, за да развиваме футбола.
- Сдружението „Левски на левскарите” вече обяви, че са събрани 100 000 лева, които предстои да бъдат преведени по сметките на клуба. Как виждате развитието на тази идея, на която бяхте един от основните инициатори? Личното ми мнение е, че хора около клуба негласно не са за сдружението и с действията си правят така, че да не върви с темповете, с които се очаква…
- Изключително съм доволен, че беше създадено сдружението. Хората, които участваха в неговото създаване и развитие до този етап положиха неимоверни усилия и труд, и то безплатен, за да го създадат. Сдружението е факт и има вече първите си приходи. В следващите дни, когато са готови, ще ги преведат в касата на клуба. От тази по-голяма точност и потвърждение на нашите думи, когато обикаляхме по България и казвахме какво искаме да се случи, няма. Искаме да направим сдружение, защото целта му е да помогне на клуба. После изместихме ангажимента едва ли не за взимане на акциите от някого, за грабене, придобиване, управление… В България много лесно може да казваш нещо без да имаш определени аргументи. Затова каним всеки, който има някакво съмнение или недоверие, за да се коментира. Все пак стояха хора от клуба с лицата. Затова би трябвало да има повече диалог. При нас винаги има някакво недоверие, негативизъм, който след време побеждава. Аз съм казвал, че истината рано или късно побеждава. Понякога се забавя, отлага или прикрива, но рано или късно излиза на повърхността. Моето 13-годишно отсъствие от Левски не беше случайно. Много често истината се изкривяваше, прикриваше. Казваха се постоянно неистини. Аз предпочитах да си мълча или ако казвах истината, никой не искаше да я чуе. В България никога не е време да кажеш истината. Сдружението рано или късно ще победи. Истината е там, тя ще победи. Всичко друго са някакви приказки да си говорим, само защото някой от сдружението не ни е симпатичен. В крайна сметка, ако има 5-10-15-20 хил. фенове кой може да ги манипулира? Досега сдружението показа сила. Направи Управителен съвет, избра председател, който ще има шест месеца да управлява. След това всеки член на сдружението ще може да избира кой да е шеф. Те имат само функции да популяризират сдружението и след това да преведат средствата на клуба. От това по-благородно нещо надали има.
- Лично аз очаквах по-мощно да стартираме като бройка хора. Имаше затруднения при обявяването на сдружението, информацията, от начина, по който можеш да станеш член. Ще отнеме време да събере членове. Ще отнеме време истината да победи. Не е страшно, че сдружението не тръгва по най-добрия начин или не тръгва със супер еуфория. Нещата със супер еуфория свършват бързо. Когато истината победи, всичко ще си дойде на мястото.
- Чувам хора с предложения да отворим сметка към НАП. Левски има сметка за НАП. Тя е запорирана от НАП. Да заповядат и да превеждат там. Има сметка на клуба, в която може да се напише и основание на превода НАП. Клубът ще ги преведе там. Всеки си е отделно интересен в този цирк. Доста години този негативизъм витае около клуба. Доста години се опитват да дават насока и направление как да се управлява клуба. Казах вече, че Левски пропадна от съветници и от слабо управление. Тези две неща трябва да се избегнат. Докато съм аз тук не ми трябват съветници. Акъл не ми давайте, дайте ми пари! Дайте пари на Левски, ние ще се справим. Някои го обръщат с дайте на него. Аз не искам за себе си, искам за Левски, да чистят към НАП задълженията. Сдружението е точно възможност да изчистим задълженията си към НАП. Акъл много дават, идеи много имат за Левски, но футбола малко го разбират. Пари малко се дават от тези хора специално.
- Наскоро вашият помощник Цанко Цветанов стана член на сдружението, както и Димитър Телкийски. Планирате ли инициативи свързани с отбора и сдружението?
- Инициативите ги почнахме от доста време, сега ще продължим. Който иска, нека стане член. Постепенно моето семейство и най-близките ми стават членове на сдружението. Надявам се и щабът, хората, които искат също. Никой не сме задължили. В клуба не си говорим затова дали искаш да станеш член. Голяма част от хората в клуба не са членове, което значи, че никого не притискаме. Това е въпрос на мислене. Естествено, че клубът трябва да прави инициативи, за да популяризира сдружението. Приходите идват в клуба, не отиват никъде другаде. Това е инициатива, поето от феновете и от клуба, за да финансираме клуба. Тя не е подета само от мен. Тя е подета от фен клубове, левскари и от ръководството, които бяхме там с лицата си.
- Многократно сте призовавал за диалог за българския футбол. Две равенства 1:1 на националните отбори срещу Гибралтар не са до достатъчен повод това да се случи най-накрая и да се започне да се мисли как българският футбол да излезе от блатото, в което се намира?
- Имам някои изказвания, които съм направи затова как трябва да се случат нещата, но за мен първото и основно нещо е всеки клуб да удвои усилията си за развитието на отбора и играчите си. Не приемам за голям проблем чужденците в един състав. В голяма част от света, да вземем пример с Англия, в отборите играят огромен брой чужденци. Въпросът е да развием българските футболисти. Ако приемем, че водещите отбори имат по двама национали, ето един състав. От нашия отбор имаше 5 човека, от ЦСКА двама, от Лудогорец трима – ето десет човека. Ако те са достатъчно добри, вече имаме национален отбор. Първият път, който виждам е ние треньорите и футболистите също да си зададем въпроса какво правим, за да вдигнем нивото на националния отбор. Колко сме добри, за да вдигнем нивото. Това е основното. Ние треньорите трябва да поставяме задачи, да изискваме от футболистите. Те да си дадат сметка, че не е достатъчно това да си добър и да побеждаваш във вътрешното първенство.
Следващата стъпка е да намерим начин как да направим първенството по-конкурентноспособно. Там имам сериозни забележки. Под никаква форма не приемем увеличението на отборите на 16. Масовостта няма да доведе до качество. Веднага става спад на качеството, на ТВ правата и на интереса. Давам пример с петте ни мача в плейофите. И петте мача бяха футболни битки на терена, които имаш удоволствие да ги гледаш. Имаше присъствие на хора, здрави мачове, конкуренция. Нямаше отбор, срещу който да кажеш, че си много по-добър. Ние имахме шансове в някои от мачовете да спечелим, но противниците бяха достатъчно добри и можеше и те да спечелят. Стана футболна битка. Увеличение, да играем на нелицензирани стадиони… Не знам някои отбори защо ги допускат и защо самите те влизат, когато ще играеш като гост. Какъв е смисълът? Държа на намаление. 10 отбора "А" група, 10 отбора "Б" група. С по-високи ТВ права, със завишени изисквания. Б група трябва да се доближава до нивото на А група. Клубовете трябва да седнат и да мислят как да подобрят продукта. Не се получават и достатъчно пари от ТВ правата, макар че, когато нямаш никой едва ли не си казваш, че хората с ТВ правата са спасили първенството. И те заслужават. С тях с диалог може да се намери някакво решение.
Ако повишим качеството, средствата, които се влагат и тези клубове, заедно с БФС, трябва да проведат сериозни разговори с държавата. А не от 30 години да слушаме само лъжливи политически обещания. Как може да подобри инфраструктурата? С общини и държавна власт. Да се начертае план за подобрение на инфраструктурата във футбола, да се подобрят спортните училища. Знам, че който и политик да попитам ще каже, че има план и го е предложил, но не му е стигнало времето или не му дават да го свърши.
Не на последно място футболният съюз трябва да въведе строг контрол на изпълнението на тези задачи. Футболният съюз може да е по-активен в убеждението на собственици и държавата да помагат на футбола. Ако трябва футболният съюз, понеже виждам, че имат добро финансиране, което като частна фирма, са успели да си осигурят, може да помислят за специалисти, които да са в помощ на школите и дори първите отбори. Футболният съюз не може да каже на Левски как да тренира юношите си, но може да предлага и да убеждава собствениците, че имат готови специалисти, които да дойдат да наблюдават, да правим анализи, проучвания и тестове, да ги сравним с големите отбори и да видим къде нещата куцат. Това са неща, които футболният съюз може да направи. Може да помогне и с взимането на някои решения като подобрение на календар, на тв правата, на инфраструктурата.
Най-важният проблем на футболния съюз не е кога ще си тръгне треньора или кога ще бъде уволнен. Проблемът е кога ще бъде уволнен. Футболният съюз трябва много внимателно да назначава треньорите на националния отбор. Не може да се назначава и след три месеца да казваме, че той не става. Или другото – ние ги употребихме. Не, ние не сме ги употребили. Употребиха ги хората, които ги назначават. Без да ми се обиждат, но трябва да се намери най-добрата форма. Ние само се играем на обидени и сърдити, но не ни се получават нещата. Видя се, че след три разочароващи резултата и разочароваща игра в Грузия, но като резултат можем да бъдем доволни. Националният отбор има горе-долу някакъв потенциал. Мачът в Грузия не трябва да бъде еталон за футбола ни. България не трябва да изглежда като в Грузия. Може да бъде показателно, че някога може да постигнем резултат. Това беше добре оценено от Гонзо и играчите. Показаха повече битка и игра.
На мен, като треньор, ми дойде доста всичкия негативизъм, който получиха играчите, в това число и нашите играчи. Това са играчи, които на Левски струват пари. Това са хора, които ние искаме да развиваме, искаме да ги продаваме. Трима бяха почти дебютанти. Всякакви видове негативизъм към тях като изказване и резултати, носят веднага негативизъм, който се предава веднага и в света и по другите държави се чува отзвука за тях. Цената им пада така. Тези играчи могат и тотално да загубят увереност и самочувствие. Изключвам Георги и Ники Михайлов, които са доста опитни. Трябва да намерим баланса, а не да търсим изтривалката, след като нещата се случат. Много е лесно да намерим изтривалката. Сега да седнат, да вземат важните решения, да преценят без никой от нас да може да влияе под някаква форма. Това че аз имам мнение или някой друг има мнение, не е задължително да е правилното. По-лесно е да се намери дискусия. Нямам желание да виждам назначаване на удобни хора. Удобни хора назначаваме цял живот във всяка една сфера.
Трябва един път завинаги да се вземат по-кардинални решения във футбола. Това, което ще се случват следващата година, не може да бъде развитие на професионален футбол в България. 16 отбора, при положение, че половината отбори в А и Б група се оплакват от финансови проблеми. В това число и ние. Ако искаме качество, трябва да намалим количеството. Същевременно да вдигнем нивото на Б група, където да влязат част от тв правата и клубовете да се доближат със статут на изпадащи отбор в А група. Да имат близък статут до тях. За да може и те да са стимулирани. Влизането в елита да има минимални критерии, а не лъжливи критерии. При нас целият правилник е направен така, че да може да се заобикаля. Тогава вече можем да говорим. Ще има недоволни, неразбрали, негативизъм. Трябва обаче да се почне отнякъде да се променят нещата във футбола. Има и положителни неща. Тази година изиграхме сериозни плейофни мачове. Във втората четворка също. Едно 10 отбора изиграха добри мачове. Ненужни увеличение на никого не са нужни.
- Вие предложихте Димитър Димитров-Херо за национален селекционер. Защо смятате, че той е най-подходящ?
- За да не влияе моето мнение под никаква форма вече, аз казах, каквото имаше. Важно е взетите решения да са аргументирани и точни. Ако някой ме покани, ще си дам аргументите. Имам и други треньори, които мисля, че ще се справят, но в случая ми излезе името Димитър Димитров. В България се дава шанс на много хора, без да са го заслужили. Казват, че той е млад и перспективен. Перспективата се показва на терена или с резултати. Всичко останало са разговори. На треньора и играчите на гърба стои визитката. Това е истината. Трябва да намериш най-доброто решение за българския футбол. Това е приоритет на президента на българския футбол и на Изпълкома. Те са хората, които ще решат кой. Това, че аз съм казал мнение, не трябва да е решително. Трябва да има диалог. Ако ме поканят, ще им обясня защо. Не вярвам, че някой ще ме покани за това нещо, а и не държа. Много важно е да кажа, че не държа.
Локомотив Пловдив излезе с позиция и предложение за данъчни облекчения от държавата за клубовете, които инвестират в стадионите и базите си. Вие запознахте ли се с тяхното предложение и съгласни ли сте с него?
- Да, прочетох го. Изключително похвална инициатива на Локомотив. Най-малкото ние като клуб ще подкрепим нещата, които са казани. Даже доколкото разбрах от нашия клуб ще има неща, които искаме да добавим. Ако всеки път правим такива позитивни предложения и ги дискутираме, ще вървим много по-лесно напред. Знам, че сега по-голяма част от клубовете могат да им кажат: „Вие там какво си пишете”. Нашият клуб имаме отсъствие на изпълнителния директор, но ще седнем да добавим точка или две. Това, което прочетох от тях е с моето мислене за съвременно развитие на футбола. Виждам позитивни неща. Няма нищо негативно. Има неща за добавяне, но няма нищо негативно. С двете си ръце подкрепям предложението на Локомотив Пловдив.
- От новия сезон ще имате втори отбор. Какво искате да видите от този отбор и какви цели му поставяте?
- Големи цели там не могат да се поставят. Можем да стигнем максимално до Втора лига. Основната цел там е да развиваме играчи и да играем футбол, който подава на Левски. Позитивно е, че играчи до 21 години с професионални договори ще могат да играят там. Чувам, че от БФС това ще го свършат и имам уверение. Досега неможеше. Имам примери с Асен Митков, с Йоан (б.а. Загоров). Те са по на 16-17 години, но имат професионални договори. Те не могат да взимат постоянно участие в първия отбор и трябва да играят в юношеските гарнитури. Този период при тях до 21 години ще бъде изключително позитивен.
Ще се опитам по най-бързия начин да видя един или двама чуждестранни млади играчи, които да се опитаме да развием във втория отбор. В диапазон от 3 до шест месеца да и после по-лесно да ги адаптираме в първия отбор. Там и да загубим, загубите ще са съвсем минимални. Този играч, когато е тук, се аклиматизира по-лесно, научи български, аклиматизира се към историята и стила на Левски. За младите играчи е много трудно да влизаш веднага в първия отбор. Виждам доста положителни неща. Виждам, че доста отбори заявяват участие, което ще направи групата интересна. Ще добавим някои чужденци, които ще тренират и с първия, и с втория отбор и ще играят за втория отбор. Ако покажат бързо качества, „Георги Аспарухов” е отворен за всеки, който играе добре. Има положителни промени, които се случват, но трябва по-често да дискутираме, по-често да намираме компромисни решения в името на футбола. А не когато има предложения и диалози половината си играем на сърдити, другите сме недоволни, третите сме като ощипани моми.
Следете с БЛИЦ СПОРТ: Лятна подготовка 2022
