ЦСКА продължава да представя футболисти от отбора на набор ’98. Днес Йоан Маринов разказва защо е избрал ЦСКА, след като баща му е левскар, как стига до националния отбор и защо няма да забрави мача ЦСКА – Фулъм. Йоан е в ЦСКА от 3 години.

-Защо си в ЦСКА?
- Ще отговоря с две думи. Обичам ЦСКА. Майка ми и дядо ми са върли цесекари. Баща ми е левскар и затова в семейството ми стават големи проблеми. Но баща ми се примири и вече и той е от ЦСКА.

-Той идва ли да гледа мачовете ти?
- Той и сега е тук. Не изпуска тренировка и мач. Баща ми е много голям мой фен. Майка ми също. Родителите ми ме подкрепят много, на всеки мач са на стадиона.

-Къде си играл преди да дойдеш в ЦСКА?
- Аз съм от София. Преди да дойда в ЦСКА, от 4 до 11-годишен тренирах във футболен клуб „Лъвчета”. Две години играх при набор‘96, но отборът се разпадна. Тогава баща ми искаше да отида в "Левски", но мама надделя и решихме в ЦСКА, защото тук е моят дом. Сега съм много доволен от избора. Треньорът ни Галин Иванов е най-добрият в България. Той е много добър човек като характер и като треньор.

- Преди няколко седмици Галин Иванов каза, че иска да ви направи добри хора и след това добри футболисти.
- Той ни учи първо на характер, второ на дисциплина, и след това ни показва играта футбол.

- Галин сподели, че за него е по-важно да ви научи да играете футбол, а не на всяка цена да се търсят резултати.
- Съгласен съм. В момента най-важното не са резултатите, а да се научим да играем добре. Да стигнем до мъжки футбол, да подпишем професионални договори. Ако това се случи, ще дойдат и резултатите.

- Коя е твоята позиция?
- Аз съм дясно крило, понякога играя и отляво. Това се случва, когато моят приятел
Павката (Павел Головодов) го няма. Когато Марио беше контузен, играх и централен нападател.

- Кой е най-силният ти мач в ЦСКА?
- Началото на републиканското първенство миналия сезон беше най-силно за мен. На „Армията” на четвъртфинал победихме с 6:0 Локо Пд, аз отбелязах 4 гола. На реванша също играхме силно. За мен в личен план републиканското беше много силно състезание. След него получих повиквателна за националния отбор. Там също се представих на добро ниво. След това скъсах менискус и почивах повече от месец. Правих операция и не играх през октомври миналата година. Първият ми мач след операцията беше срещу Лудогорец, победихме с 3:1 за Купата, но аз все още не бях във форма.

- Купата ли е целта тази година? Жребият за полуфиналите ще бъде теглен в петък.
- Според мен след тези условия, които сега ни предоставя клубът, имаме огромен шанс да спечелим Купата. Това е основната цел. Надявам се повече от нас да получат повиквателна и за националния отбор, защото това е голям шанс за развитие. Не отписваме, разбира се, и столичното първенство.

- Какви са впечатленията ти от новия терен на „Българска армия”?

- Вече три седмици тренираме тук. Теренът е много добър. С нетърпение чакаме да се направи и официален терен, защото ние следващата година ще бъдем елитна група и се надяваме да играем тук, на „Армията”, в нашия дом.

- Какво си спомняш от турнирите във Варна и Гьотеборг?
- Във Варна беше много добър турнир като терени и условия и най-вече като организация. Участваха много силни отбори. Там се представихме на много високо ниво и станахме първи. В Швеция отпадането ни беше въпрос на късмет. Ние бяхме един от най-добрите отбори на турнира. Но загубихме след дузпи. Така е. Първо трябва да се научим да губим и после да печелим.

- На кой мач на ЦСКА си се радвал най-много?

- Радвах се много на мача с Ливърпул и победата в Англия през 2005 година. Но имам по-силно преживяване 4 години по-късно. С майка ми ходихме заедно на мача ЦСКА – Фулъм. Това беше уникално чувство. Страхотна атмосфера. Агитката ни беше невероятна, за мен тя е най-добрата в България. Тогава ЦСКА беше в прекрасна форма. Съжалявам, че в момента отборът не е в най-добра форма, но се надявам през пролетта да сме по-силни.

- Любими отбори?
- В България - ЦСКА, в Англия - Челси, в Испания - Реал М.

- Кумири?
- Кристиано Роналдо и Фернандо Торес. В ЦСКА – Марто Петров, Тошко Янчев и Вальо Илиев.