Тасевски с бомбастични разкрития пред БЛИЦ LIVE, даде страшна прогноза за напрежението между България и РСМ

Президентът на украинския ми клуб влезе в съблекалнята с торба пари, снимах се с пачките, разказа ветеранът и обясни как предложил на съпругата си Ромина

София, България

12 Ноем. 202211:00

29801

1 от 1

ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!

Дарко Тасевски е сред най-опитните играчи в българския футбол. За 38-годишния северномакедонски плеймейкър днес предстои емоционален мач - гостуване на любимия му Левски. На "Герена" Дарко записа най-големите си успехи, като беше част от последния шампионски състав на "сините" (сезон 2008/2009).

Тасевски гостува в новата ни продукция подкаст БЛИЦ LIVE и беше много откровен, разказвайки доста любопитни неща. Бившият национал на Северна Македония обясни, че срещата с Левски днес се явява като бенефис за него, тъй като вече е взел решение да сложи край на състезателната си кариера.

Топ Коефициенти за Всички Мачове Всеки Ден!

Освен за футбола, Дарко говори и за прекрасното си семейство - съпругата Ромина (Мис България 2010) и трите им деца. Любопитното е, че две от тях се раждат в Тайланд.

- Здравейте, гостува ни футболист, който няма нужда представяне - Дарко Тасевски. В последните години, когато Левски и Славия се срещат, името му е сред най-дискутираните и е нормално всички да го търсят за мнение. Дарко, какво очакваш от мача на "Герена"?
- Благодаря за поканата. Този мач винаги е интересен, особено за мен е много вълнуващо, когато излизаме срещу Левски, още повече на "Герена". Успяхме да ги бием преди шест мача, за тяхно съжаление след това започна миникриза при тях. Ще се опитат на всяка цена да спечелят и да се върнат на правилния път. Докато при нас няма напрежение. Играем добре, натрупахме достатъчно точки. За тях този мач е на живот и смърт, а при нас - да, излизаме за победа, но каквото стане.

- Отлично познаваш обстановката на "Герена". Футболистите на Левски могат ли да играят под напрежение?
- Много е трудно, за мой късмет там не съм попадал в такъв момент - да нямам победа шест поредни мача. Но по моето време две загуби бяха трагедия, мога да си представя сега какво е 6 срещи вече да няма победа. Да, имат опитни футболисти, които са играли на високо ниво - Ивелин Попов, Жоро Миланов. Те са добри играчи, които може би ще поведат отбора и ще са от голяма помощ за останалите футболисти в клуба.

- Как си физически и ще можеш ли да вземеш участие срещу Левски?
- На 38 съм вече, годинките тежат. Няма как, това е природа, не можем да прескочим тези неща. Срещу Черно море играх 60 минути, добре се представих.

- Направи ми впечатление с какъв хъс спринтира и догони една топка на крилото.
- Такова ми е мисленето - всяка топка ми е важна. Винаги така съм играл. Добре се усещам, ако треньора ми гласува доверие, ще играя. Загорчич ми е не само треньор, повече сме приятели. Имам голямо уважение към него. Не се сърдя, че оставам резерва в някои мачове. Ние сме приятели. Такива са ми отношенията и с президента Венцеслав Стефанов. Взаимно се уважаваме, разбираме се кога трябва да играя и кога няма да играя. Помагам с каквото мога на Славия. При нас е важно да се дава път на младите футболисти, да излизат момчета от школата.

- Какво е обяснението ти за лошата серия на Левски?
- Дай да се върнем малко назад и да видим къде беше Левски преди идването на Стоилов. Клубът беше пред фалит, отборът беше пред изпадане. Той дойде, успя да стабилизира тима и да спечелят Купата на България, това беше чудо. Успяха да бият и ПАОК. С Хамрун нямаха късмет. Но пък на фона на това къде бяха и къде са сега, все още е чудо, нищо, че 6 мача не успяха да спечелят. Финансово все още е трудна ситуацията при тях. Имат и контузии, липсват футболисти на скамейката. В Левски е доста трудно да се играе. Да, младите имат качества, но още им е рано за титулярно място в отбор като Левски.

- Ще се зарадваш ли, ако вкараш гол?
- Разбира се, все пак съм футболист на Славия и давам всичко от себе си за отбора, в който играя. Но няма да подскоча от радост, ако вкарам. Вече четвърти път излизам срещу Левски. Изживял съм прекрасни емоции с Левски, там израснах и като футболист, и като човек.

- Дразниш ли се на приказките от сорта "Славия отиват със свалени гащи на "Герена" и ще им даде мача"?
- Хората говорят какво ли не. Кой иска да падне? Ние сме спортисти, всеки иска да печели. Да, на "Герена" се играе много трудно, но отиваме да спечелим. Такива неща - да сме със свалени гащи, не важат. Ще видим какво ще стане.

- Имаш страхотно семейство. Съпругата ти Ромина и трите ви деца ще те подкрепят ли от трибуните?
- Всеки мач ме подкрепят, момчетата особено, и Ромина. Сега ще бъдат и на "Герена". Една от причините да продължавам да играя са те.

- Колко още ще играеш?
- Със сигурност това ще е последният ми сезон. Време е да се ориентирам в друга посока, пак във футбола. В момента карам треньорски курсове, четвърти курс съм в НСА. Дойде времето да кажа "стига, дотук".

- Треньор в школата на Славия ли ще ставаш?
- Ще видим. Сезонът да свърши и след това ще има разговори.

- Имаш ли планове за бенефис?
- Едва ли ще имам бенефисен мач. Може би този мач с Левски е прекрасна възможност за това. Ще има много фенове, ще ме приемат добре. Това може би ще е последното ми стъпване на "Герена" като професионален футболист. Точният момент е това. Господ си знае разботата, върна ме на "Герена" за този емоционален момент.

- Синовете ти тренират в школата на Славия, как се развиват във футбола?
- Давид е на 8 г., Антонио е на 6. Родени са в Тайланд. Там тръгна любовта им към футбола. Имат желание, не изпускат тренировка. Понякога, ако закъсняваме, те се притесняват и ми казват, че треньорът ще им се кара. Има нещо футболно в тях, надявам се да продължат в тази посока.

- Искат ли в Левски?
- Много пъти, докато се разхождаме, фенове ме поздравяват и подвикват "Само Левски" и искат да си правят снимка с мен. На децата им е интересно и се чудят защо левскарите ме поздравяват, след като съм играч на Славия. Обяснявам им, че дълги години съм играл в Левски и феновете са с добри впечатления. Животът ще покаже къде ще са, защо не и те в Левски.

- А дъщеричката ви на колко години е?
- Дария се казва, на 10 г. е. Напоследък има интерес към волейбола. Нека да спортува, но училището е на първо място.

- Тя къде се роди?
- В Израел, в Хайфа - след като преминах oт Левски в Ирони Кирят Шмона. После почти 6 години бяхме в Тайланд, където се родиха двете момченца. Предлагах на Ромина да роди Дария в София, но тя искаше да е при мен. Винаги ме следваше. Беше ни доста трудно, все пак три деца. Признавам, че съм много привързан към децата, към семейството ми и нямам нужда от нищо друго. За мен е удоволствие като ходя на тренировките им и да си ги гледам. Даже в неделя Давид ще играе и аз повече се вълнувам за неговия мач, а не за моя. Вече 20 години играе и мачовете ми са рутинно нещо. А в техните мачове съм под напрежение, потя се. Аз като баща съм им най-големият фен, но и най-големият критик. Ако не играят добре, ги наказвам. И двамата играят халфове като мен. Искат пак да ходим в Тайланд и с Ромина ще ги заведем. Когато приключих престоя в Тайланд и се върнахме в София, децата ни не знаеха нито български, нито македонски. Говореха само английски език, но вече научиха и българския.

- Гостувате ли на родителите ти в Скопие? Би ли разказал за детството си?
- Ходим, да. Родом съм от Скопие. Бях на 10 години, когато започнах с футбола. Баща ми е футболен фен, също е бил футболист, но не на толкова високо ниво като мен. Водеше ме по мачовете. Надявам се да се радва, че съм го надминал. Започнах във Вардар (Скопие). Млад заминах за Украйна - на 19 години.

- Каква беше първата ти заплата?
- Във Вардар я получих, тогава беше 250 лева. Но заминах в Украйна, където по това време се даваха много пари. Президентите на клубовете там бяха доста заможни. Играх в Металург (Запорожие). Още първия мач като победихме, президентът дойде с една торба, пълна с пари. Имах чувството, че ги печатаха в задния двор. На всеки раздаде пачки. Попитах тогава какви са тези пари, да не са объркали нещо, но чужденците ми обясниха, че там е така. Като се прибрах вкъщи и си правех снимки с пачките. Не можех да повярвам, че имам толкова пари.

- А преди това, когато заработи първите си пари от футбола, за какво ги даде?
- Бях на 17 г., купих си едни чехли, чехли на "Рийбок". Отдавна си ги бях харесал, но бяха скъпи - 40-ина евро.

- Каква беше първата ти кола?
- Хонда Акорд. Поръчах си я с първите пари, които изкарах в Украйна. Поръчах я в магазин в Скопие, но 3-4 месеца нямаше как да се прибера. Казах на баща ми да я прибере в гаража и никой да не я пипа. Четири месеца стоя в гаража и я подкарах като се прибрах в Македония след края на първенството в Украйна. Не позволих на баща ми да я кара. Стана така, че я карах само 4 дни по Нова година и ме удариха. Но не беше нещо фатално, беше една седмица в сервиза.

- Любител ли си на високите скорости? Каква най-висока скорост си вдигал?
- Може би не е за пред камерите, но да - позволявал съм си. За всеки млад човек, който се вълнува от колите, това е нормално. Карах и Нисан GTR. Но тогава бях млад, сега вече е друго, имам и семейство, деца возя, внимателен съм.

- Изнервя ли те лудницата из софийските булеварди?
- Много, опитвам се да я избягвам. Ако не се налага, изобщо не влизам в центъра.

- Натовареният трафик и напрежението ли ви принудиха с жена ти да вземете решението да се преместите малко встрани от София? Вече ще живеете в къща в покрайнините на столицата.
- Да, вече ще сме извън София. Надяваме се да избягаме от тази лудница, вечният проблем с паркирането, който е пълен
хаос. Искаме да живеем по-спокоен живот, да не сме в тази лудница и да имаме повече време за децата.

- Гостувате ли в Скопие?
- Да, зимата като имаме почивка ходим за по 20-ина дни. Понякога и децата оставяме там. За дядо им и баба им това е щастие.

- Остава ли ви време с Ромина да се усамотявате?
- Има, да. Разбира се, това не трябва да се пренебрегва. Опитваме се да имаме време и за нас. Майка й понякога ни отменя с грижите за децата и ние си правим уикенд само за нас. Ходим някъде за ден-два, за да имаме малко време и за нас.

- Мислите ли за четвърти наследник?
- Трудно е. Може би, ако бяхме в Тайланд, щяхме да имаме и четвърто. Животът там е много по-лесен за отглеждане на деца, тук в София е доста трудно. Да са живи и здрави трите ни деца, обичаме ги, но стига толкова.

- Koментарът ти за напрежението, на което станахме свидетели покрай двата мача между България и Северна Македония?
- Бях и на двата - и в Разград, и в Скопие. Мъчно ми е, че се говори за това. Надявам се по-бързо да ги минем тези неща, които се получават. Двата народа сме много близки и не е това отношението на целия македонски народ към България. Сигурен съм в това, защото имам много познати в Македония, а и българи, които ходят там. Има го уважението. Аз съм вече дълги години в България и се чувствам у дома.

- Имало ли е случаи, когато си нападан? Примерно, македонци да те критикуват, че браниш българи?
- За мой късмет не съм попадал досега в подобно нещо. Аз съм коректен и към българите, и към македонците.

- Чувстваш ли се българин?
- Не, аз съм си македонец. Това никой не може да ми го отнеме, роден съм там. Усещам любовта на хората тук към мен, аз също ги уважавам. Винаги съм се опитвал да съм връзка между двата народа. Имал съм обаждания от политици, канили са ме да помагам в затоплянето на отношенията. Но не искам да попадам в тези среди. Канили са ме политици и от двете страни - и от България, и от Северна Македония. Обвинявам ги, защото допреди 3-4 години нямаше такъв голям проблем между двата народа. Политиците се намесиха и стана по-зле. За съжаление нещата отиват на по-зле. Надявам се да няма ескалация на напрежението при следващи мачове между двете страни.

- Кое беше мястото, на което предложи брак на половинката си Ромина?
- Тук в София беше. Опитах се да бъда по-романтичен, измислих нещо, бяхме само двамата. Бях сигурен, че ще получа отговор "да". Вече бяхме една година и половина заедно, тя беше вече и бременна. Без да се замисля каза "да", даже очаквах тя да ми предложи.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ

Оператор: КАЛОЯН ГЕНЧЕВ
Монтаж: АНТОН ТОНЧЕВ
Снимки: ГЕОРГИ КОЛЕВ