Тайбе Юсеин, Спортист номер 1 на България за 2018 г., гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Звездата ни в женската борба има в колекцията си 10 медала от световни и европейски първенства. Миналата година тя не допусна нито една загуба и триумфира за първи път със световна и европейска титла в най-успешния наш спорт.

- Здравей, Тайбе! Как си на старта на новия сезон? Как мина подготовката след толкова церемонии?
- От декември месец вече сме в лагерна обстановка. Засега се чувствам добре, здрава съм. Мотивира съм за още успехи.

- На 20 декември 2018 г. медиите те коронясаха за Спортист номер 1 на България за годината – доколко това промени живота ти? Усещаш ли се да стоиш здраво на земята или отлепянето е неизбежно? Как ти влияе шумотевицата?
- Промени живота ми дотолкова, че станах по-разпознаваема по улиците. Чувствам се здраво стъпила на земята. Надявам се да остана така поне до олимпийските игри.

- Свикна ли с повишения медиен интерес към теб?
- Свикнах, да. Мисля, че успехите идват също с отговорността и с медийния интерес. Това е част от играта.

- А имаш ли доверие на хората от четвъртата власт или подхождаш предпазливо като начало на схватка?
- По-скоро имам доверие. Поне засега не са ме злепоставяли.

- Навръх 27-ия си рожден ден през миналата година ти разби една прокоба – в Каспийск стана за първи път златна при жените. Преди това достигаха ли до теб „злите езици“, че нямаш психика за шампион, а стигаш само до финал и там си друг състезател?
- Много хубав въпрос. Достигаха да, дори се е случвало и да ми го кажат в лицето – излизаш на полуфинал или на финал и нямаш психика да спечелиш… Но гледах да се абстрахирам от тези думи. Знам, че всъщност целяха да ме мотивират, за да покажа колко много мога. Затова смятам, че тези думи са ми помогнали.

- Реално преди Каспийск ли дойде златната промяна у теб или в хода на първенството се зареди със силата, за да си кажеш – „достатъчно със загубите на финал“?
- Още по-миналата година усетих, че започвам да работя в наистина в много правилна посока. Макар че тогава на Световното в Париж загубих, усетих, че работя правилно и успехът ще дойде. Още в началото на 2018 г. усещах, че това е моята година и ще направя всичко, което трябва, за да спечеля златото.

- А финалът беше драма – изгасва таблото, три пъти протести на представителката на домакините Тражукова и накрая 11:8. Владееше ли пулса на схватката през цялото време или имаше и бели петна в хода на двубоя?
- Бели петна нямах, но първата част ми беше малко мъгла, още докато вляза в самата среща и усетя, че мога да спечеля, защото тръгнах малко трудно и тя ми поведе. Всъщност с изгасването на таблото и протестите разбрах, че те губят контрол и ние сме на ред.

- Големият срив в кариерата ти е Олимпиадата в Рио през 2016 г. Това остана извън камерите, но си спомням, че като слезе от тепиха след загуба от американката, легна на земята след 20-30 метра. Какво се случи тогава?
- Бях много изморена може би заради цялото напрежение, което донякъде сама си бях поставила върху себе си. Не издържах, както физически, така и психически на срещата. Почувствах едно огромно разочарование, защото бях почти сигурна, че тя няма да продължи, за да имам шанс да се боря за бронз.

- Вярно ли е, че си мислела за отказване от елитния спорт след Рио? Ако е така – кой те върна отново в залата?
- Да, наистина в един момент след такова огромно разочарование, си мислех дали ще мога да продължа, дали имам сили да постигна нещо повече в борбата. Човекът, който ме върна и ми даде увереност е Петър Касабов.

- Какво ти каза?
- Работили сме доста време заедно. Каза ми, че мога и ми трябва съвсем малко корекция в работата. Ще се получат нещата и това наистина стана.

- Доколко ти повлия златото от Каспийск на Световното в Будапеща?
- Мотивира ме, даде ми увереност. Видях, че мога, макар че в хода на подготовката пак имаше съмнения дали ще успея. Но се радвам, че на самото състезание този елемент – дали ще успея, го нямаше.

- На финала - 6:0 срещу японката Кавай в началото, толкова бързо срещу най-ярките представителки на женската борба, а имаше чисти победи над Китай, над САЩ. Много силно първенство.
- Да, наистина. Исках да гледам среща за среща, не мислех за следващия ми съперник и това ми помогна. Даже и аз малко се учудих от финала, че толкова лесно тръгнах и ми се получиха нещата. Но това е плод на много подготовка в залата преди състезанието.

- Япония доминира в женската борба – защо е така? Имахте лагер с националния отбор на тази страна – какво ти направи впечатление от работата им?
- Това, че са изключително дисциплинирани не само в залата, но и в живота. Когато си определяхме срещи да се видим, очакваха от нас да сме точно там на минутата.

- Прави ли ти впечатление как на състезанията до една японска състезателка са 30 местни журналисти?
- Да, особено при най-титулуваните. Даже е малко стряскащо за мен. Ако аз съм в тази ситуация, ще ми е трудно да се концентрирам за следващата среща.

- Какво можем да заимстваме от японската женска борба?
-  Виждам, че тяхната борба е много изчистена. Нямат някакви сложни хватки, много добре са подготвени тактически. Имат една-две хватки с комбинации и си го преследват това през цялото първенство. Именно защото са събрани, е трудно да им се разбие борбата по време на среща. Това може да се заимства и от нас, и от другите съпернички. Обнадеждена съм.

- Стана дума за съперничките – Япония, Русия, САЩ, Китай, Германия. От тези страни, които са водещи генерално в спорта, ще са твоите конкурентки за игрите в Токио. Пропуснах ли някои?
- Украинките също не са лоши в Европа. Унгарките в момента са в лек спад. Има и скандинавки – с шведката сме се срещали, а има и финландка, но не знам точно в коя категория ще се бори. Монголките също имат хубава школа. Конкуренцията става все по-голяма.

- Вече отворихме темата за олимпийските игри в Токио през 2020 г. – наясно ли си, че Япония иска да направи шест титли от шест категории в женската борба? Съгласна ли си с тези сметки?
- Сериозно съм се настроила да им попреча поне в моята категория!

- Валентин Йорданов, Рахмат Сукра, Валентин Гецов, Валентин Савов – какво те свързва с тези имена?
- Всички ние сме деца на русенската школа.

- Имаше ли идоли?
- Да, Валентин Йорданов ми е един от първите идоли. Много съм му подражавала, много съм научила от неговите срещи, гледайки ги в интернет. Радвам се, когато по време на състезание, успея да направя някоя от неговите хватки.

- Говорила ли си с Валентин Йорданов, който е икона на българската борба? Какво ти казваше, когато не успяваше да вземеш златен медал?
-  Казваше ми, че малко не ми е достигнало. Да се готвя повече, да тренирам повече. Да наблягам на еди-коя си хватка.

- Вярно ли е, че си започнала с бадминтон?
- Да, но това беше едно кратко приключение.

- Сега гледаш ли бадминтон или поне играеш ли федербал?
- Рядко имам такива възможности, но ми е интересно да гледам спорт като цяло.

- Откъде дойде любовта ти към борбата? Кой те запали?
- Като влязох в залата, усетих, че там ми е мястото. Както се казва - влюбих се в борбата. А баща ми беше приятел с най-първия ми треньор Мустафа Кесман.

- Как гледаха родителите ти на това твое увлечение?
- Майка ми по-скоро беше резервирана, защото се притесняваше, че ще се контузя. А баща ми винаги казваше – нека ходи да тренира, да се раздвижва. Сега много се радват на успехите ми. Щастливи и горди са с постигнатото от мен.

- Като малка се е налагало да мериш сили и с момчета на тепиха. Казват, че си ги побеждавала. Какво е чувството да надвиеш силния пол?
- Много съм се радвала не само, когато надвивах момчетата, а всяка една победа ми е носела голяма радост.

- Треньорът на националния отбор Петър Касабов явно е с безспорни заслуги за твоето завръщане и за двете ти титли през 2018 г. Но не остава ли малко в сянка първият ти треньор Сава Семков, който работи в клуб „Юнак Локомотив“ (Русе)? Поддържате ли връзка?
- Чуваме се преди голямо състезание. Усещам, че винаги е загрижен. Всеки път, когато се прибера в Русе, му звъня и се виждаме. Зад мен е и винаги е готов да ми помогне, когато имам нужда.

- Как повлия явлението Станка Златева на вас, сегашните националки в женската борба?
- Вярвам, че тя проправи пътя пред нас с успехите си. Прослави женската борба, която не беше толкова актуална в България. Но след успехите на Станка, вече се гледаше по друг начин на нас. Много съм ѝ благодарна за това.

- Учиш треньорски профил в НСА – виждаш ли се като треньор в бъдеще?
- Надявам се. Мисля, че това е много логичен път на живота. Вярвам, че след такива успехи мога да предам наученото от мен на по-малките.

- Кога реши да сменяш прическата си след всяко голямо първенство? Останаха ли ти още варианти за промяна?
- Смяната на прически е един вид суеверие. Имам още варианти и се надявам най-фрапантната промяна да дойде след олимпийските игри в Токио.

- Знаем, че си заинтригувана и от татусите. За щастие не така активно, както при прическите. Колко татуировки имаш? Има ли някакво по-специално послание в тях?
- Имам три. Едната е част от молитва, която да ми напомня за семейството и откъде съм тръгнала. Така усещам тяхната подкрепа. Имам и един латински надпис – "Съдбата обича смелите". Всеки път като се погледна в огледалото, да си припомням, че трябва да бъда смела. Имам и една корона, която е за мене си. Имам някакви идеи за нови татуси, но засега стоя далеч от студиата.

- Какви книги предпочиташ? Говори се, че по лагерите често четеш…
- На периоди съм – биографии, криминални романи, художествена литература също. Известно време чета един жанр, след това променям и така. Все още не съм чела „Историята“ на Христо Стоичков, но скоро ще бъде в графата „прочетени“.

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+