Новият селекционер на националния отбор по футбол Ясен Петров е роден на 23 юни 1968 година в Пловдив. Той даде първото си голямо интервю, след като зае отговорния пост, пред агенция БЛИЦ. В него не говорихме за треньорството, не говорихме за тежката задача, която има Ясен начело на България. Повечето от въпросите са свързани с личния живот на 52-годишния специалист. Петров разгърна душата си и беше повече от откровен пред читателите на нашата агенция. Ето как протече разговорът ни.

Winbet - на един клик разстояниe! (18+)

-На кого си кръстен?
-На дядо ми Асен. Ще ви разкрия нещо интересно. Трябвало е да се казвам Асен, но в последния момент майка ми решила да смени първата буква, заменяйки я с последната от азбуката. Дядо ми обаче изобщо не е реагирал отрицателно. Напротив.

-В семейството на какви родители отрасна?
- В работническо семейство. Не беше лесно детството ми, но всички от семейството ми се справяха и пребориха с трудностите, които срещаха по своя житейски път. Четири деца сме – имам брат и две сестри. Баща ми е починал, когато съм бил на три годинки и половина. Майка ми живее с втория си съпруг в Гърция от много години. Аз и брат ми Павел бяхме отгледани от баба ми и дядо ми. С майка ми постоянно поддържам връзка, както и с многобройните ми племенници, които живеят в Солун.

-Какви оценки получаваше в училище, кои бяха любимите и омразните ти предмети?
-Бях пълен отличник. Завърших средното си образование в спортното с училище с успех 5,92. На матурата по български език обаче стана беля -  хванаха ме да подсказвам на едно момиче, което още тогава беше много известно не само в България, но и в света, но няма да му казвам името. Писах ми двойка, но на втората матура изкарах шест.
Има още една любопитна история от ученическия ми период. До 10-и клас бях нисък. Просто изкарах късен пубертет и затова пораснах със 7 сантиметра по-късно. Та когато бях в 10-и клас, искаха да ме изключват от училище заради ниския ми ръст. Видях се в чудо! Но се намесиха учители и ме спасиха. Ако не беше реакцията им, вероятно животът ми щеше да протече в друга сфера.

-На кой футболен отбор симпатизираше като малък?
- На Ботев (Пд), който по мое време носеше името Тракия, но феновете винаги си скандираха само Ботев. Гледал съм на живо историческите мачове на „канарчетата“ с Барселона, с Байерн, както и една голяма победа на младежките национали над Франция, която също се игра на стадион „Девети септември“. Но същевременно съм ходил на много от мачовете на Локомотив (Пловдив), защото и там беше пълно със светила – Христо Бонев, Аян Садъков, Христо Колев-Бащата, Ераносян и други. Даже с друга легенда на тима Гочо Василев играехме мачлета на малки вратички.

-В Ботев правиш първите стъпки във футбола…
-Аз съм юноша на „канарчетата“, но заиграх в Торпедо (Карлово). Факт, който не всички знаят. Там започнах да вкарвам голове и да се развивам, там спечелих първите си пари от футбола. Привлече ме откривателят на Стоичков – Сава Савов.  В Ботев бях при Иван Глухчев, треньор ми е бил и легендарният Динко Дерменджиев.

-Как се запозна с жена си Силвия? Кой кого свали?
-Със Силвето се познаваме от деца. Първоначално бяхме като кучето и котката, нормално, детска му работа. Впоследствие станахме гаджета. Не знам кой кого е свалил, може би взаимно… Бях войник, бях излязъл в отпуска и решихме с приятели да отидем в дискотеката в хотел „Марица“. Не искаха да ме пуснат вътре, защото съм им изглеждал непълнолетен, а аз бях войник. Но влязох в крайна сметка и там беше Силвия…
След това тя идваше да ме гледа как играя с екипа на Торпедо (Карлово). И всеки път, когато беше на стадиона, аз вкарвах голове. Беше ми голям стимул Силвето. Но така е, когато си силно влюбен…

-Колко деца имате?
-Три. Две дъщери и един син. Голямата ни дъщеря се казва Елени и е на 30 години. Ванеса е на 27, а синът ни носи моето име Ясен и е на 13.

-Колко внучета имате?
- Две и те са от голямата ни дъщеря. Казват се Силви и Асен. Много са сладки и ние много ги обичаме. Тук ще разкрия, че зет ми Витан е голям привърженик на ЦСКА и когато малкият Асен се роди, той хвърли пъпа му на стадион „Българска армия“.

-Кои са тримата най-добри футболисти в света, които си гледал?
-Когато бях дете, всички в нашето семейство имахме слабост към холандския футбол. Аз се възхищавах на Кройф, макар да помня само последните години от кариерата му, когато премина сензационно във Фейенорд и стана шампион на Холандия. Тогава в отбора беше българинът Андрей Желязков. За мен обаче Диего Марадона е №1. След това е Кройф. Харесвах много и Паоло Роси. Помня световното в Испания през 1982 година. Гледахме го на един малък телевизор на морето – в Лозенец, където бяхме на лагер от спортното училище. Италия игра превъзходно във втората фаза на Мондиала, а Роси бе голямата звезда. За съжаление днес и Марадона, и Кройф, и Роси вече не са между живите.

- Сега преминаваме на въпроси тип лексикон: Любим цвят?
- Лилав.

-Любима цифра?
- 8

-Любими храна и питие?
- Патешко магре и риба. От питиетата съм почитател на виното Розе. Предпочитам и газирана вода, но не и газирани напитки.

-Любим филм и любим актьор?
-„Кръстникът“. Ал Пачино е моят любим актьор. Гледал съм почти всичките му филми и мога да твърдя, че няма слаба роля.

- Любима музика и изпълнители?
- Обичам много българската  музика. Старите групи „Сигнал“ и „Щурците“ са на сърцето ми. Както и Васил Найденов, Лили Иванова. От чуждестранните групи съм фен на „Куин“ и Фреди Меркюри. От съвременните наши изпълнители съм почитател на Миро.

-Религиозен ли си?
- Да. Ходим често по манастири. Обичаме да ги посещаваме, когато ми остане свободно време.

-Кои са любимите ти българи от историята на страната ни?
- О, тук няма да ни стигне мястото. Много са. Левски, Ботев, Паисий, а преди това какви славни царе сме имали както по време на Първото, така и по време на Второто българско царство. Не бива да забравяме историята ни. Трябва да я помним. България има превъзходно минало със свои незабравими личности, оставили трайна следа. Трябва да се гордеем с тях.

- Правил ли си лудории на терена?
-Е, лудории чак не съм, но съм получавал червени картони и като футболист, и като треньор. Когато бях в Китай, се получи куриоз. Там два пъти съм гонен като треньор в два мача срещу един и същи съперник и то, забележи само, от един и същи съдия.

- В Китай остави следа първо като футболист и особено след това като треньор. Там феновете те обожават и до днес. Много пъти си говорил за престоя си в най-многолюдната страна в света, но може ли да разкажеш някоя любопитна история.
-Когато за първи път отидох в Китай, заиграх в отбора на Ухан. Бяхме само двама чужденци в състава – аз и Стоян Ацаров. На един мач си извадих лакътя при опит да направя задна ножица. След няколко дни обаче исках да се върна на терена и да играя отново. Влязох в игра с една картонена шина. Беше много рисковано, защото, ако бях паднал на терена, ставаше страшно.
След един от успехите ни пък публиката нахлу на терена. 50 хиляди души долу на игрището. Взеха да ни вдигат, прегръщат и по едно време, когато всичко утихна, гледам – ами аз съм останал само по слипове. Всичко ми бяха взели – фланелки, гащета. Имал съм и мач срещу националния отбор на Северна Корея. Севернокорейците бяха много силни и биеха наред. Често идваха за контроли в Китай срещу местни клубове и печелеха с огромни резултати.
Нашият шеф влезе в съблекалнята и ни каза, че трябва да се опитаме да не падаме с голям резултат. Аз обаче реагирах мигновено: „Как така ще падаме?! Ще бием“. Контролата завърши 1:1 в редовното време, като аз отбелязах от пряк свободен удар. После се стигна до дузпи, където загубихме. Но все пак мисията беше изпълнена – не паднахме с много.

- Какво ще кажеш за финал?
-Пожелавам здраве на всички българи. И най-важното – нека всички бъдем по-позитивни. Това ще ни помогне взаимно.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ