Фамозният камерунски нападател Самуел Ето‘о вече е гостува на терена на предаването „Код Спорт“ по ТВ+ през първия сезон на предаването. Той е винаги атрактивен, непринуден и дори провокативен. Доказа го и пред камерата на „Код Спорт“ в турския курорт Анталия. Сега обаче ще погледнем на неговата кариера под друг по-необичаен ъгъл. Този път неговите отговори минават през радара на носителя на „Златната топка“ Христо Стоичков, който го посети в Испания с екип на телевизионния гигант „Унивижън“. Представяме ви първа част от тази крайно интересна среща.

- Барселона е в период, в който се нуждае от голове. От човек, който да превръща целия този труд в средата на терена в попадения. Наставник на отбора е Франк Рийкард, а клубът е насочил поглед към камерунеца Самуел Ето‘о. Нападателят е от пет години в редиците на Майорка и се представя повече от отлично. Островният клуб е собственик на 50 процента от правата на играча, а другите 50 процента са притежание на Реал (Мадрид). Но “Белия балет” в нито един момент не повярва достатъчно в качествата на Ето‘о и не го привлича в състава си. И ето, че той преминава в Барселона.
- Треньор в Майорка ми беше Луис Арагонес, който ми каза, че единственият отбор, в който може да развия кариерата си е Барселона. И че той ще се обади на Чики Бегиристайн, за да говори с него за мен. Пред мен му се обади по телефона. Каза му - ако искаш отборът да печели трофеи, има един нападател, от когото се нуждаеш. В този момент Чики явно не бе очаквал Арагонес да му каже моето име и попита изненадан. Самуел Ето‘о? Това вашето негърче от Майорка ли е? А Луис потвърди - да, това е момчето, което ще ви позволи да печелите трофеи. Чики ми се стори малко резервиран по телефона. Отвърна му - ще видим. Но след няколко дни от Барселона наистина ми се обадиха да говорим. Следващата стъпка я направи президентът на Барса Жоан Лапорта. Много съм благодарен, защото без неговата намеса, нямаше да се стигне до моя трансфер. Тогава започнаха едни безкрайни преговори, защото, знаете, бях 50 процента собственост на Реал. Оттам ми казаха - харесваме те и искаме да играеш при нас, но не веднага, защото в момента в състава имаме Роналдо, Зидан, Фиго, Бекъм. Трябва да им бъдеш резерва. Но Самуел Ето‘о иска да играе. Щом не мога в Реал (Мадрид), тогава в Барселона. И започнах да чакам какво ще се случи с Барселона. И случилото се след това с мен и Барса го знаете всички.

- И ето как срещу сумата от 24 милиона евро камерунецът се превръща във втората покупка на Рийкард след привличането на Хенрик Ларсон. На 23 години Ето‘о напуска Майорка, където играе в последните 5 сезона, за да облече екипа на каталунския гранд. При представянето си камерунецът произнася една фраза за историята: “Не съм футболист, който ще отбележи 50 гола. Но знам, че ако искам да успея, съм длъжен да тичам като негър по терена, за да живея утре като бял човек. Така че със сигурност ще тичам.”
- Някои хора останаха шокирани от тези мои думи. Но всъщност аз казах самата истина. Трябваше да полагам тройно повече усилия, за да постигна това, което те постигат с много по-малко влагане и за да живея като тях. Казах го и го направих.

- Какъв беше Самуел Ето‘о в живота? Същият, какъвто беше на терена. Вярваше, че всичко в този живот е възможно. И щом като всичко е възможно, щом ни се представи възможност, трябва да направим всичко, за да не я пропуснем. Същевременно с това да знаем, че това е най-добрата възможност и да бъдем щастливи.
- В Барселона намерих един добър колектив. Мисля, че това, което липсваше на отбора, беше вярата. А аз, когато изляза на терена, влагам своята вяра. А тя е, че докато има живот, има и надежда и трябва да се борим. С един от най-големите в историята на футбола - Роналдиньо, имахме специални отношения. Преди мач той се приближаваше към мен и ме питаше: “Хей, негърче, как се чувстваш днес?” Това доказва какво значение имаше моето присъствие в този отбор. Означаваше, че ако аз съм ОК, то нещата ще се получат на терена. А аз почти винаги сe чувствах добре… Дойде денят на първото ми дерби срещу Реал. А аз този мач вече го бях изиграл, още първия ден, когато подписах с Барса. Тогава, преди да тръгна от вкъщи, казах на жена ми, че за да може светът да ме познава, трябва да вкарам на Реал (Мадрид). Това беше първата идея, която ми дойде в главата. А когато влязох в съблекалнята, Роналдиньо, който беше близо до мен, пак ме попита: “Негърче, как си днес?” А аз му отвърнах: “Много съм добре.” И това се видя на терена. Беше невероятно. Да се изправиш срещу могъщия Реал, който разполага с такива футболисти, с всичкия респект, който изпитвам към тях. Те бяха постигнали на практика всичко във футбола, бяха спечелили всичко, смятаха ги за най-добрите в света. Изправи се най-добрият отбор в света срещу отбор, който в миналото също е имал своята слава, но който в този момент се бореше да възвърне предишната си слава. А Роналдиньо в този мач? Никога не го бях виждал да не пада на терена. Той беше всичко - отнемаше топката, дриблираше, подаваше я. Беше невероятен. И ето, че една топка отиваше към Икер Касияс, съвсем наблизо бе и Роберто Карлос, а аз тичах с всички сили и се молех. Нека да ми дадат само една, само тази възможност и ще успея! И съумях да им отнема топката и да я вкарам в опразнената врата. Имахме амбицията, имахме огромното желание да покажем, че вече е дошъл нашият ред. В този мач бяхме по-добри от Реал в абсолютно всичко. Не съм сигурен дали съперникът притежаваше топката и общо 30 секунди в мача. Защото на терена изглеждаше, че сме 1000 срещу 11. 3:0 срещу Реал и пет години по-късно титлата отново се завърна във витрината на Барселона. Срещу Леванте се нуждаехме само от точка, за да спечелим титлата. И по пътя към стадиона автобусът ни бе приветстван от нашите привърженици, които скандираха: “Шампиони!”. Не знаете това какви криле ти дава. Когато видиш хиляди хора, повечето от които се без билет за мача дори, ти си казваш: “Да, това е моето семейство. И трябва да направя всичко, което зависи от мен, за да го зарадвам.” Влязохме в съблекалнята и усетихме напрежението. Имаше голяма нервност у нас. Леванте, като домакин, започна мача много добре и съперникът успя да ни поведе в резултата. Тогава усетихме прилив на сили, защото ние бяхме по-добрият отбор, но трябваше да сме на върха на възможностите си. Тогава получихме правото да изпълним един корнер и аз погледнах небето и казах: “Господи, нека топката падне там, където аз стоя”. А момчето, което ме пазеше, чу какво си говоря, защото аз си говорех сам на себе си. Какво ли си е помислил? Сигурно, че съм луд. Но когато Рафа Маркес отклони топката, тя отиде към мен и аз я вкарах във вратата. Не можете да си представите какво щастие беше. Това беше първата титла за Барса след 5 години суша. Началото на един цикъл. После при завръщането ни в Барселона имаше стотици хиляди по улиците. Аз никога не съм виждал толкова голяма тълпа, толкова много хора. Толкова много щастливи хора - баби, дядовци, малки деца, всички! Чувствахме се сякаш сме родени от една и съща майка. Толкова прегръдки, толкова щастие. И тогава благодариш на Господ, че ти е дал шанса да преживееш такива моменти. Бяхме извоювали титлата в Испания, а сега трябваше да извоюваме трофея и в Шампионската лига. И имахме отбора, с който да постигнем тази цел. Преди всеки жребий всички останали се молеха - ох, дано не ни се падне Барса. Срещу Челси винаги, когато сме играли, са ставали многото тежки мачове, наистина много тежки. След като първата година се паднахме срещу тях и загубихме, сега бяхме решени да покажем, че ще ги бием с игра, с футбол. И го направихме срещу един много мощен и силен съперник. Класирахме се. Тогава се изправихме срещу Бенфика и след 0:0 те мислеха, че могат да ни победят. Но аз вкарах и Белети беше първият, който стигна до мен и ми крещеше: “Негърче, обичам те!” Беше невероятно! На полуфинала се изправихме срещу Милан, а тази елиминация я спечели Роналдиньо. Той хвърли такъв пас, при който Жули излезе от задна позиция и вкара. Бихме ги в Милано с 1:0 и знаехме, че в реванша на “Камп Ноу” трябва да ни вкарат два гола, за да ни елиминират. Оставаше половин час до края, когато Рийкард ме извика до тъчлинията, защото видя, че на терена влиза Кафу. Каза ми: “Негърче, трябва да пазиш този играч.” Каза ми, че само аз имам скоростта да спра този футболист. Досега нито един треньор не ме беше карал да правя нещо специално в защита. А в този мач Кафу не можа да види топката. Влизах му смело, отнемах я, не можа да мръдне. Спечелихме елиминацията и накрая всички пеехме: “Отиваме в Париж!” Там беше финалът. Аз се намирах в един голям отбор, обаче, който на моменти имаше поведение на малък отбор. Ние не бяхме “Галактикос”. Бяхме просто момчета от крайния квартал, които играят за Барса. Искахме да отидем на финала в Париж и го направихме.

ДРУГИТЕ ЗА ЕТО‘О:

Шави Ернандес: Идването на Роналдиньо в отбора промени динамиката на тима, динамиката на клуба. Имаше повече усмивки в съблекалнята. Той е много позитивен като човек, а пък и знаехме, че разполагаме с вероятно най-добрия играч на планетата в онзи момент. Ето‘о показа от самото начало, че е голям играч. Футболист, който е роден голмайстор, роден лидер. Беше футболист, който освен че успяваше да се открие, да си осигури стрелкова позиция, беше също така неуморим, тичаше много и безспир. Притежаваше скорост, упоритост, каквито съчетани в един човек не могат да се срещнат другаде. Беше наистина впечатляващ. Огромната ми амбиция бе тази, която му помогна да отнеме топката на Роберто Карлос и Касияс в дербито срещу Реал и да вкара в опразнената врата. Беше нормално да има напрежение в нашата съблекалня. Не бяхме печелили нищо от толкова време. За нас, да станем шампиони, беше ново усещане, или поне за повечето от нас бе така. Срещу Челси видях отбора много компактен, никога преди не го бях виждал такъв и знаех, че ще спечелим.

Людовик Жули: Самуел беше великолепен голаджия. Но не само това - той умееше да помага и на другите, беше чудесен в техническо отношение, много бърз нападател. Почти не пропускаше мач, в който да не се разпише. И често го правеше точно, когато най-малко очакваш това. Когато дойде мачът срещу Реал, върху нас имаше голямо напрежение. Те бяха “Лос Галактикос”, а ние - нов отбор, който тепърва щеше да се опита да спечели много. След толкова години без трофеи, отборът, клубът се нуждаеше от тази титла. Много хора ме питат за гола ми срещу Милан. Да, това беше реализирана мечта за мен, щастлив бях, защото спечелихме.