ПОСЕТЕТЕ СТРАНИЦАТА НА БЛИЦ ЗА МОНДИАЛ 2022 - ТУК!
Аржентина чакаше 36 години третата си световна титла. Лионел Андрес Меси Кучитини, или просто Меси, я чакаше 35 – откакто се е родил. И я докачаха… Най-после.
Но преди да я прегърнат, трябваше да преминат през безкрайни препятствия, пред които деветте кръга ада бледнеят. Не бяха дни, не бяха седмици, не бяха месеци, а бяха години. 
И не една, и не две - от 1990 година до снощи. През 2014-а Меси и Аржентина стигнаха до подножието на световния връх и тъкмо когато посегнаха към златната световна купа, тя им се изплъзна, търкулна се някак и издрънча болезнено. И Аржентина пак заплака. От мъка. За да започне след това новото преследване – мъчително и тежко.
Безкрайните препятствия през годините обаче изглеждат като малки стъпалца в сравнение със скалите, застанали на пътя на Меси и Аржентина в Катар. Скали насред пустинята – 1:2 от Саудитска Арабия, 2:2 с Холандия и за финал дойде най-лудият, най-щурият, най-инфарктният, най-красивият финал, в който „гаучосите“ отново като на четвъртфинала поведоха с 2:0 и за още по-отрицателно време допуснаха изравняване. Шоуто продължи и в продълженията, когато Аржентина пак излезе напред, но „петлите“ стигнаха до 3:3.
Франция почти си беше взела титлата отново, когато вратарят Емилиано Мартинес направи спасяването на всички световни финали, предотвратил сигурен гол секунди преди края на продълженията. Топката убийствено летеше към мрежата му, когато той я спря с крак, сякаш искаше да каже: „Не, не, никъде няма да ходиш, защото ние сме по-добрият отбор!“. А Аржентина наистина беше по-добрият отбор през поне 100 от всичките 120 минути на най-зрелищния финал в историята.
Winbet - победата е емоция! (18+)
И сетне дойдоха дузпите, в които целият свят бе затаил дъх. А когато падна решителната, историческата, триумфалната, златната, Меси и съотборниците му се озоваха в онази вселена, в онази орбита, за която мечтаеха години наред. Озоваха се в света на световните шампиони по възможно най-трудния, най-ужасяващия, но и най-великия начин. Затова и успехът е най-сладкият в кариерата на Лео, останалите звезди и на другия Лео – селекционера Скалони.
Всички плакаха – както големите мъже на терена, така и цялата им родина – деца, майки, бащи, баби, дядовци, бедни и богати. Този път от радост, съчетана с най-красивата и най-сияйна усмивка на Аржентина. Красива и сияйна като светлосиньото небе и небесносините фланелки на трикратните световни шампиони. Аржентина най-после я доживя по най-мъчителния начин. Да, през 1978 година Рензенбринк удари греда в последните секунди преди продълженията, през 1986 година Аржентина пак водеше с 2:0, а Германия изравни за броени минути, за да дойде гениалният пак на Дон Диего към Буручага. Но като снощното напрежение, като снощната емоционалност не е имало нийде другаде по света.
Буквата М трябва да бъде позлатена в азбуката на южноамериканската страна, защото тя е олицетворение на световната сила. Забележете само: През 1978 година, когато е спечелена първата титла, треньор е Меноти, а големият герой е Марио (Кемпес). През 1986 година видяхме магията на Марадона, а сега мисията на месията Меси, на маестро Меси приключи благополучно.
ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!
Забележете обаче ролята и на другите М-та при третия световен трофей на Аржентина – вратарят Мартинес, който е най-големият герой след Меси, Ди Мария, вкарал втория гол след една от най-красивите атаки в историята на футбола. Макалистър – подал на Ди Мария за фамозното изпълнение и превърнал се в ключов играч на тима по време на Мондиала след включването му в състава от мача с Мексико до снощи, Лаутаро Мартинес – вкарал решителната дузпа срещу холандците, и, разбира се, Гонсало Монтиел, след чийто удар от бялата точка световната купа се завърна в Буенос Айрес след 36-годишно отсъствие – златна и заслепителна като слънцето в знамето на Аржентина.
А въпросът, дали Меси е №1 редом до Марадона, вече е изключително излишен. Като този дали Аржентина е настоящият световен шампион.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
