ПОСЕТЕТЕ СТРАНИЦАТА НА БЛИЦ ЗА МОНДИАЛ 2022 - ТУК!
Мондиал 2022 вече влезе в решителната фаза на директните елиминации, но зад кулисите на първенството остават доста неща по отношение на организацията на най-големия футболен форум на планетата.
Въпреки всевъзможните критики, к
оито съпътстват „Катар-2022“ още от деня на спечелването на домакинството, организаторите са се постарали максимално да осигурят всички условия за пребиваването на запалянковците от цял свят, както и условия за работата на журналистите. Осемте стадиона впечатляват със своите мащаби и отговарят на абсолютно всички изисквания. Прието е да се казва, че за втори път в историята световното първенство е само в един град – столицата Доха, но това е твърде условно. В Доха е старият стадион „Халифа“, който прие финала на Азиатското първенство през 2011 г., но сега той е реновиран по последната дума. Мраморът блести от чистота, има зала с меки фотьойли за журналистите. А тоалетните имат такъв безупречен вид, че могат да послужат и за… нощувка. И ако приемем, че „Халифа“ е в центъра на града, то „Лусейл“ е в Обеля, а „Ал Бейт“ – в Банкя. Така би могло да се погледне на разположението на стадионите. Дневните температури са високи – достигат до 32-33 градуса, но на някои от стадионите си е направо хладно, тъй като климатиците мощно бълват студени струи.
Специална Бонус игра от efbet за Световното първенство
Мерките за сигурност са изключителни, като около стадионите полицейското присъствие е направо стряскащо. Журналистите са проверявани буквално на всяка крачка, а всеки от полицаите са изживява като последна инстанция. Особено когато падне мрак, всички ръкомахат посредством светещи сигнали и се получава една феерична обстановка. Лично аз съм с пейсмейкър (сърдечен стимулатор) и не трябва да минавам през скенера за проверка. Това означава, че трябва да бъда проверен ръчно. Започва едно суетене, тъй като далеч не всеки знае какво е пейсмейкър. После ме отделят в специална стаичка, която иначе служи за молитва и започва такава мануална терапия, от която може лошо да ти стане.
Уникалното на първенството е възможността на журналистите да гледат по два мача в един ден, но само в груповата фаза. Такова нещо не е имало никога преди, няма да има и в бъдеще. За да се придвижиш от единия до другия стадион на разположение са десетки автобуси-совалки, които циркулират постоянно. Твърди се, че за тази цел само за два месеца са ангажирани над 6 хиляди шофьори от най-различни националности. Дотук добре, но доста от тях въобще не познават структурата на града, както и многобройните автостради, в които спокойно можеш да се загубиш. Затова се получават комични ситуации, когато някои от колегите влизат в ролята на навигатори и упътват шофьора накъде на поеме, въпреки че водачите са снабдени с GPS. Веднъж един от шофьорите изкара целия маршрут в разговор със своя началник, който му казваше да кара или наляво, или надясно. А понякога климатикът в автобуса, както и в пресцентровете, е пуснат на макс и не мога да разбера защо когато навън е топло, вътре трябва да имаш усещане за фризер.
И друг път съм имал възможност да коментирам, че в днешния футбол истинските запалянковци са на изчезване. Сега голяма част от тези, които са на трибуните, някъде около 40-ата минута зарязват мача и се насочват към изходите, където се нареждат на дълги опашки за хамбургери, бири или безалкохолно. А после се влачат обратно до 15-ата минута на второто полувреме, пречейки на другите да гледат. Като стана дума за бирата, тя е безалкохолна и една пластмасова чаша от пенливата течност струва само… 7 евро. След мачовете на Япония и Англия в микс-зоните журналистите са принудени да си слагат маски. Иначе японците поначало си ходят с маски, въпреки че всички ковид-рестрикции официално отпаднаха в дните преди началото. Добавеното време след полувремената понякога достига до невиждани висоти от порядъка на 10 минути. На три от мачовете бях свидетел как на терена се появяваха две топки, които се задържаха почти една минута, но съдията въобще не даваше признаци, че е забелязал нарушението, вместо веднага да спре играта.
Стигам и до най-коментираната тема – билетите за журналистите. Само в груповата фаза получих няколко отказа, което не се е случвало никога досега. А да се запишеш в листата на чакащите и да се надяваш на положителен отговор, е все едно да чакаш от умрял писмо. На първенството сме само трима представители на пресата от България и фактът, че страната ни не е сред участниците, въобще не би следвало да променя отношението към нас. Обстойно ми бяха обяснени всички критерии, по които се разпределят билетите, но отговорите бяха незадоволителни. Същите тези енигматични люде, които ти определят съдбата, едва ли знаят какви субекти са получили акредитации, да не говорим за билети. Разни момиченца с дръпнати очички, които въобще не гледат мача, а са заболи главите си в GSM-ите и неуморно сърфират в социалните мрежи.
ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!
Имаше една нигерийка (б.а. – Нигерия също не участва на първенството), която не погледна към терена и привличаше вниманието единствено с грозно стърчащите си орлови нокти. Да не говорим че някои т.нар. колеги постоянно циркулират по трибуните по време на мач и не ти дават възможност да следиш събитията на терена. Да, представителите на медиите станаха твърде много, а стадионите не могат да бъдат разтегателни. Затова и критериите трябва да бъдат прецизирани и предимство на първо място трябва да имат тези с най-много участия на „Мондиал“. Така ще отпаднат всякакви „туристи“, попаднали незнайно как сред нас, тъй като шуробаджанащината не е българско, а световно явление. Остава ни само да се надяваме, че до края ще спре тази истинска дискриминация за журналистите, отразяващи първенството…
Румен ПАЙТАШЕВ, специално за БЛИЦ от Доха, Катар
Легендарният Роналдо връчва на легендарния Румен Пайташев копие на световната титла. Световното в Катар е деветият Мондиал, на който известният спортен журналист присъства - нещо непосилно за нито един друг българин.
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram
Присъединете се в канала ТУК
