Днес Димитър Бербатов би трябвало да бъде истински щастлив. На 30 януари, деня, в който става на 30 години, той има всичко – стабилно семейство, жена, дете, истински приятели, пари, слава и голове.

В най-зрялата футболна възраст Митко е на път да постигне това, което чакаше чинно и търпеливо дълги години – да бъде шампион с екипа на велик европейски клуб. Шампион в „Театъра на мечтите”, изпълнявайки не второстепенната, а главната роля.

Копнеж, появил се от времето, когато е гонил парцаливата топка в Благоевград и е жадувал някога да се качи на най-високия връх. Там, във висините, където реалността и мечтата се сливат в едно. Където блянът е оцелял, дърпан и теглен зловещо от злите сили. Оцелял, обвит от светлината на триумфа.

Бавно и полека Бербо се качваше по стъпалата, без да ги прескача, без да се подхлъзва. Отказваше да подаде ръка на Самочувствието, което лукаво и неистово се опитваше да го прегърне, тикайки го безуспешно към бездната на провала.

Дълго време водеше продължителна война с времето, със себе си и с…българската простотия. Най-вече със своето собствено Аз, от което унищожително тъмнееха ленивостта, страхът, неувереността, мъчещи се да убият неговия талант. На 30 години Димитър е много близо до най-истинската, най-заслужената и най-сладката шампионска титла. Той се биеше с времето, което постоянно го пращаше млад и неопитен в отбори, където нямаше лидери, които да му подадат ръка. И покрай които да жъне успехи и да печели. Накрая се озова на точното място - в Манчестър Юнайтед. Още в първия си сезон титлата бе в ръцете му. Но Димитър не беше доволен, тъй като усещаше, че неговият дял е минимален. После се наложи да премине през поредния кръг на Ада, когато Челси измести „червените дяволи” от първата позиция. За да дойде най-накрая настоящият сезон, в който помъдрелият Бербатов сам взе меча в ръцете си, за да поведе Юнайтед смело напред, превръщайки се в голмайстор на Висшата лига. Ако преди лидери на тима бяха Роналдо и Рууни, днес той е водачът, той е избраният…Някои ще кажат, че едва сега, на 30 години, Димитър е на крачка от голямото. Колкото по-бавно обаче идва великият миг, толкова изживяването е по-силно и по-сладко.

Бербатов е гениален, защото е различен. Нестандартен… Футболист, който твори и рисува на терена. Не говоря само за пасовете и головете му – те са уникални. Тях и Байрон нямаше как да опише в поезията си. Имам предвид онези фамозни спирания на топката, при които тя като магнит се залепва за краката му. Това, уважаеми господа, е дар Божи. А Бог дарява с талант само тези, които Той е избрал и е пратил на земята със специална мисия. Мисията да побеждават и да радват душите човешки.

Бербатов е различен и в живота. Различен от родните представи за футболист. Тъмната страна веднъж го подтикна да килне встрани, снимайки онази скандална фотосесия с еротични пози. Митко обаче бе още млад, а на младите трябва да прощаваме.

Само вижте фактите и се убедете каква е разликата между него и останалите ни „звезди”. Димитър натрупа милиони, но никога не влезе в комбина с подземния свят. Умело разпределя и влага парите си, без да изгори нито веднъж в утопични инвестиции. Създаде фондация с благородна кауза, с която помага на млади и талантливи деца в различните сфери на живота. Ходът му беше брилянтно премерен и напълно сполучлив.

Стои далеч от „помпозните” и натруфени с фалш тв предавания, в които негови съотборници от националния отбор се надпреварват да покажат носовете си, за да докоснат славата. Тази слава обаче е фалшива и чужда на Димитър…

Пази умело личния си живот, без да търси ненужната реклама, защото самият той вече е… реклама. Тегли фалцов шут под гредата на десетките манекенки и фолк певици – жени с красиви тела, но с грозни души, целящи да изсмучат като пиявици сърцата и парите на футболистите. Други поеха по тази пагубна пътека, а Митко избра своята жена на живота. Хубава, но същевременно интелигентна и добра, искаща само топлина и уют. И Димитър й ги даде, пускайки желязната завеса, която не позволява на никого да надникне и погледне към семейното му огнище.

Той винаги е бил неприятел с лицемерието, завистта, злобата, интригата, задкулисните игрички и глупостта. И затова си създаде толкова врагове в България, защото неговият живот е в друга орбита, в друго измерение, в друг свят. Защото е различен. И понеже е такъв, искаха да стъпчат и заровят безценния му диамант в калта. Омърсената конюнктура, от която се задушаваме, го принуди да ни остави, напускайки националния отбор. Митко прекрати безсмислената война, но си тръгне не като победен, а като победител. А когато се отърси от потискащата и унищожителна българска действителност, Бербатов закрачи още по-уверено по стъпалата към висините. Там, на „Олд Трафорд” – „Театъра на мечтите”, актьорът Димитър Бербатов заслужи своя „Оскар”, след като прекрати участието си в нечистоплътния Театър на българската простотия.
Честит рожден ден, Димитре!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ