2:7. Хич не звучи добре. Ама вие какво очаквахте. Да бием Япония или да й се опънем с всичките й звезди, начело с Кагава и Оказаки. Няма как да се случи! Да, резултатът е катастрофален. Направо е трагичен, но това рано или късно щеше да се случи. По-добре сега, отколкото в официален мач. Макар че, като погледне човек квалификационната ни група за Мондиала в Русия, направо сибирски тръпки да те побият. Чакат ни Швеция, Холандия и Франция. Леле, мале!

Лошото е, че ние журналистите имаме вина в цялата тази работа. Като бихме Португалия, думкахме тъпана от Калотина от Черноморието. Сега, като ни съдраха от бой японците, извадихме острите пера и почнахме да бодем.

Истината е, че нямаме национален отбор. Но не заради Боби и компания. Нито пък заради Ивайло Петев. Просто ни липсва поколение. Липсват имена. Я погледнете състава – един няма, дето да е звезда зад граница. Изключение прави само Ивелин Попов. Но донякъде...

Ако си мислите, че някакви огромни промени в БФС ще оправят футбола ни, жестоко се заблуждавате. Промяната трябва да дойде от клубовете. От такива като Лудогорец, Литекс и Славия, които имат школи. А от школите ще очакваме един ден да се пръкне новото силно поколение. Дотогава ще търпим, ще цъкаме с език, ще псуваме и ще си пием горчивата бира.
МИХАИЛ ДОКОВ/БЛИЦ СПОРТ