Навремето някакъв корейски журналист – Ко Ши Ям или Ко Не Ям, не му помня изкилифенченото име, беше пребит от тълпата, задето не споменал в тв коментар вожда на партията и народа Ким Ир Сен.
 
Ритаха го като куче. Снимката, публикувана в списание "Паралели", още ми е пред очите. Обявиха го за национален предател. После инфото заглъхна. Де да знам какво се е случило с човека. Може да са го пребили, можа и на песовете да са го хвърлили. Или просто четирикрилните гардероби на Вожда, преминали през зловещата школа на КГБ, са го ликвидирали...
 
Казват, че медиите са четвъртата власт. Бих добавил, че Фейсбук се превръща в петата. Там се насажда обществено мнение, в което няма нищо лошо. Напротив. Понякога обаче границите се прекрачват. И става страшно! Замирисва на Корея, ама Северна, а не Южна. Ама каква ти Корея. Направо на Живковата България си вони.
 
За Кедъра ми е думата. За Камен Алипиев. “Народът” го подхвана. Аха да го изяде. Мамицата му разкатаха. Изкараха го и него национален предател. Накърнил бил националното самочувствие на “хората”, защото не споменал нито думичка за родната делегация, водена от премиера, при откриването на Зимната Олимпиада. Ами хайде, Кедър, събирай си чукалата от Сочи, връщай се тук, надявай пижамата и марш към Белене. Ти и твоите колеги сте рожба на телевизията-майка, която се храни от данъкоплатците. И след като не слушате “народа”, “народът” ще ви прати там, където ви е мястото.
 
Стига! Стига, “народе”! Че в интернет и във Фейсбук е пълно с всякакви идиотии, пълно е, но този път допустимата летва бе мощно прескочена. Като скока на Стефка Костадинова от 30 август 1987 година в Рим. Ама скокът ни връща назад, изпраща ни в онова ужасяващо време, в което 45 години живяхме. В което Биг Брадър на Оруел ни гледаше под лупа, следейки всяко туптене на пулса и душата ни. Без да имаш право на собствена позиция, без да имаш право на коментар.
 
Имам чувството че тези, които нападат Камен, падне ли им в ръчичките, получавайки властта, наистина ще го метнат на кучетата. Като онзи кореец....
 
Умишлено поставих народа и хората в кавички, защото тези повици из нета, напомнящи за китайски хунвейбини и прословутата културна революция,  не са стотици, камо ли хиляди. Но те плашат и стряскат. Те ругаят човек, наложил се от години в журналистическата гилдия.
 
Не, не, аз не защитавам Кедъра, защото ми е приятел. С него само се познаваме и няма как да не се познаваме, след като сме от 20 години в занаята (той от доста повече). Взех думата, понеже ми писна да хулят и да оплюват колеги, които, повярвайте ми, са в Сочи, за да си вършат работата. И Камен си я върши.
 
Ако си мислите, че е много лесно да коментираш цяла Олимпидата, жестоко се заблуждавате, уважаеми пръскачи на отрицателна енергия. Помията стигна дотам, че някои го обявиха за некадърен, за журналист със слаб и посредствен речник. Леле, мале! Първо, Алипиев е с богата култура (езикова и всякаква си там), а спортните му познания, повярвайте, са в повечко. Второ, чувството му хумор е умело и почти винаги на място. Е, хубаво де, понякога се олива, ама и той е човек и може да сгреши. А това, че остава неразбран за някои, си е техен проблем.
 
Или, всъщност, не! Проблемът е в теб, Камене. В теб, защото ти май не си за това общество, а за някакво друго, където по друг начин ще гледат на хумора и на коментарите ти като цяло. Затова – побързай и марш в Белене! Че иначе Биг Брадър, но не от 1984 година, а от Фейсбук, сам ще те запрати натам.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ