Изморени, контузени, осакатени, омацани в клей. Държащи ракетите си като мечове. Биха се като гладиатори, като тореадори на мадридската арена. Само един трябваше да спечели. И спечели Григор! Победи първия, най-добрия в света. Победи и скептиците, които не вярваха, че момчето ще стане мъж. Момчето обаче вече е мъж - независимо какво ще се случи оттук до края на турнира в Мадрид. Даже сълзите в очите му бяха мъжки. Сълзи на победител.
Ти гледа ли снощи мача? Ако не си, си пропуснал да видиш как в тъмния тунел се появи една светлина. Как пиянството на един заспал и очукан от живота народ възкръсна ден след Великден. Хиляди бяха приковали погледи пред телевизионния екран и мониторите. А когато драмата свърши с щастлив край, те изригнаха. Заляха форумите с похвали. Изляха душите си. Изстраданите души български.
Депресия, сивота, безпаричие, протести, измами, СРС-та. Ето това е тъжната българска картинка, „оцветена” със зажаднели за власт глутници, които ни омайват дни наред и ни карат да тръгнем към урните. Вижте само какъв контраст – след полунощ на екрана сияеше силуетът на хасковския гладиатор, вдигнал победоносно ръце. И всички му ръкопляскаха. На сутринта – след края на хубавия сън, пускаме телевизора. А насреща ни пак ония омръзнали ни до втръсване физиономии – лицемерни, химерични, опитващи се да ни успят, кълнейки се, че ще ни напълнят джобовете и душите ни. Люде със сърца, обвити в лой и банкноти. И всички ги освиркваха.
Не, благодаря! Аз вече гласувах за Григор, защото той, а не те, стопли душите ни. А ти гласува ли за Гришо? Не си, защото не обичаш спорта? Не си, защото Григор няма да напълни хладилника ти? Не се излагай! Има моменти, в които е по-важно да си духовно щастлив, па макар и материално беден. Повярвай, наистина е прекрасно, когато, макар и за няколко часа, някой те накара да полетиш. Затова, благодарим ти, Григоре!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ
