Опитвам се винаги, когато пиша за Димитър Бербатов, да споменавам, че това е най-добрият български футболист, който съм гледал на живо, и сега започвам с това, за да не го пропусна. Също така припомням и прогнозата ми, че докато той играе, винаги ще е номер 1 в класацията за Футболист на годината. Просто защото е гениален и поддържа това ниво.
 

Ден след като Димитър Бербатов се отказа от националния отбор, се оказах прав с прогнозата ни, че от този момент нататък няма да мине събитие, в което този въпрос да не се дискутира. На всяка пресконференция, във всяко интервю, на всяко пристигане или заминаване на летището, след всяка тренировка, преди и след всеки мач темата за нападателя на Манчестър Юнайтед и неговия отказ от националната фланелка е актуална. Онзи ден дори и държавният глава Георги Първанов се изказа по въпроса, а Бойко Борисов сподели гледната си точка след мача с Черна гора.

Ситуацията е същата и при новоназначения селекционер по футбол.

Когато обявиха избора на Матеус, най-важно бе как той ще се опита да върне Бербатов. Още не подписал договор, го попитаха не дали, а кога ще отиде до Манчестър да се примоли на Димитър да се върне в националния отбор. Скоро ще стане ясно кога немският треньор ще пътува, с какъв самолет, как ще бъде облечен, ще го придружи ли някоя дама, а тя за сметка на БФС ли ще му прави компания...

Самият Димитър като че ли няма да издържи и от Англия ще прати отворено писмо със съдържание от две изречения, в които ще обясни, че нищо не се е променило. Въпреки че тези дни го направи пред клубната телевизия на Манчестър Юнайтед, може да се обърне и специално към българската аудитория. Но ще каже същото. Затова Боби Михайлов може да спести 2-3 хиляди евро на Матеус за пътни разходи до Острова и да купи футболни топки за някоя от многото мизерстващи футболни школи у нас.

Струва ми се обаче, че много голяма част от всички, които през цялото време притопляха въпроса за Бербатов, наистина страшно много искат той отново да играе за България, но с единствената цел след първия слаб мач да го попитат: Е, за какво се върна?

Затова е най-добре и за Боби Михайлов, за Лотар Матеус, за самия Димитър Бербатов, а и за сър Алекс Фъргюсън е номер 9 да не си променя решението. Не че има дори минимални индикации за корекция на намеренията, но Бербатов не трябва и да си помисля да се връща в националния отбор.

Този сезон започна блестящо за Дими, а причина за това едва ли е само абстрахирането му от странични проблеми (а националният тим е проблем) и съсредоточаване на усилията и мислите само към „Олд Трафорд”. Той винаги е бил безкрайно и болезнено откровен и наскоро призна, че вече се чувства жив, като „жив” е събирателно на всички състояния на духа и тялото, на радостта от живота и от футбола. А след подобна самооценка Бербатов няма нужда да намира поводи да спира да се чувства жив, като играе за България. Какво му трябва повече на един професионален футболист – носи фланелката с номер 9 на един от най-големите клубове в света, вкарва голове и получава аплодисменти от 80 хиляди човека на живо и още милиони пред телевизионните екрани.

Ама националният отбор?! Още ли не сте разбрали, че глобализацията разми това понятие във футбола, световните първенства вече са повече политика, отколкото спорт, и запалянковците все по-малко приемат представителния отбор на страната си по начина отпреди 10-15 години. Все по-голям е упадъкът на институцията „национални отбори”, а във Франция апатията вече е стигнала до нива отричане и дори разделение на етноси.

А в Манчестър Юнайтед си има мода. Преди нашия Райън Гигс спря да играе за Уелс, а Пол Скоулс и Гари Невил прекратиха участието в селекцията на Англия. Може наистина да им тежи на хората, нали ги виждате каква кондиция и какво темпо държат през цялата година при два мача на седмица и при липса на зимна пауза. На Острова се играе и навръх Коледа, и навръх Нова година, и през януари и февруари, а това у нас никой не го отчита.

Специално в България постоянно нараства броят на феновете, които са откровено безразлични към националния отбор, а голяма част предимно мразят този тим и много рядко го подкрепят. У нас стадион „Васил Левски” вероятно ще се напълни само срещу Англия и това е само заради съперника. В медиите и в обикновените разговори по кафенетата за национални отбори почти не се говори.

Преди година в един от спортните вестници от 7 квоти, гласуващи за Футболист на годината, нито един от гласуващите журналисти не бе поставил Митко в тройката, все едно такъв играч не съществува. Е, какво трябва да направи, да вкарва всяка седмица по три гола на Ливърпул ли?

Затова ли да се върне Бербатов? Нали още на летището ще го подпукат защо се е върнал, след като вече се е отказал. Това неговото няма да е мъжка постъпка, къде му е достойнството и вече казаната дума, значи заради Мъри е напуснал, щом се връща при Матеус, а сега как ще вземе лентата от Стилян Петров... Ето такива ще са първите въпроси към Митко, ако отново стане футболист на националния отбор. После ще го питат защо в Манчестър Юнайтед вкарва, а в националния – не, като по-нататък сценарият е ясен. Бербатов много добре ги знае тия неща и затова няма да се върне. Не му и трябва.

А ние трябва да сме доволни, че гледаме Премиършип и мачовете на червените дяволи в Шампионска лига и купите без пари. Защото Манчестър Юнайтед е не просто отбор, а Бербатов е не просто футболист. Наскоро дори от Министерството на икономиката му отправиха предложение да рекламира на Острова България като туристическа дестинация. Защото той не е просто един играч от град Манчестър.