Роденият на 21 август 1945 г. Аспарух Никодимов с пълно основание може да бъде наречен евробоец, защото битките в евротурнирите преминават като червена нишка през цялата му кариера и като фуболист и като треньор. Това е факт още от 1965 г., когато 20-годишният Никодимов дебютира в евротурнирите, а ЦСКА се противопостви на Борусия (Дортмунд) така, че няколко месеца по-късно, след победния финал срещу Ливърпул, някой от футболистите на немския гранд твърдяха, че най-трудно им е било в София срещу българските армейци.

Така беше и през 2001 г., когато под ръководството на Паро "червените" спряха „изгряващата звезда от Изтока“ Шахтьор (Донецк), който вече имаше победа с 3:0 срещу лондонския Арсенал. При това в София, при изпълненията на статични положения от ЦСКА, украинците бяха изненадани да разберат колко много слабости е видял Никодимов в тяхното подреждане.

Днес мнозина не биха могли дори да си предствят какво представляваше „марката ЦСКА“ в началото на 80-те години. Тогава българските армейци бяха шести във вечната ранглиста в европейския турнир на шампионите през пролетта на 1982 г., а медиите на континента наричаха българския лидер „палач на короновани особи“. Две години по-рано 35-годишният Паро Никодимов изнесе лекция на треньорско величие като Брайън Клъф, при това на „Сити граунд“ – теренът на европейския шампион Нотингам. И все пак извън гръмките успехи и славните победи, стойността на онзи тим на ЦСКА може да се разбере най-добре от думите на легендарния треньор на Ливърпул Боб Пейсли на пресконференцията преди първия четвъртфинал за КЕШ с "армейците" от София в началото на март 1982 г. Тогава Пейсли заяви: „Имаме няколко футболисти с леки травми, но утре те трябва да излязат на „Анфилд“, защото точно в такива мачове си проличават истинските футболисти.“

Впрочем, както за Ливърпул истината беше не в шампионатните срещи с Манчестър Юнайтед или Арсенал, а в евробитките с ЦСКА и другите европейски грандове, така и за "армейците" от София, по времето, когато Никодимов беше играч и треньор, най-важни бяха двубоите от евротурнирите. По ирония на съдбата обаче, през пролетта на 1982 г., именно в мач от родното първенство Пламен Марков получи тежка контузия след една „зверска балтия“ нанесена от футболист на Етър, а пък шефовете на българския футбол решиха, че трябва да забранят на Спас Джевизов да играе в полуфинала срещу Байерн. Дали отсъствието на Спас и Пламен стана причина ЦСКА да пропусне възможността да стане европейски шампион, може само да се гадае. Сигурно е обаче, че Паро постигна тези треньорски успехи още преди да навърши 40 години, защото като футболист с червената фланелка имаше закалката от епохалните битки с Интер, Борусия, Челси, Аякс, Ювентус, Байерн, Панатинайкос, Бенфика... Тогава Никодимов, който заедно с Митата Якимов и Боби Станков, стана част от едно трио, което премина от Септември в ЦСКА, показа универсалността на своя талант. Той влизаше в ролята на опорен халф, център-нападател, ляво крило, защитник... Паро можеше да шутира, да отнема топката, да печели въздушни единоборства, да подава, да дриблира... Помогна на ЦСКА да спечели титлата дори и след като беше освободен. През 1976 г. с негов гол Сливен победи "Левски" и това, заедно с „червената победа“ във вечното дерби изигра решаваща роля в първенството.  Разбира се Никодимов показваше качествата си и в националния отбор на България – беше участник на две световни първенства, но не по-малко важни бяха мачовете му с юношеския и олимпийския отбор. Той беше капитан на юношите през 1963 г. по време на европейското първенство във Великобритания, а в отбора бяха бъдещите му съотборници в ЦСКА Петър Жеков и Димитър Пенев. Тогава, точно малшансът на капитана при жребия след равния мач на полуфинала срещу Северна Ирландия, лиши нашите от участие във финала. През 1968 г. на олимпиадата в Мексико Паро и Жеката бяха отново в един отбор, като този път капитан беше Жеков. Тогава, за пръв и за сега единствен път, България игра финал на голямо първенство. Това беше и си остава един от най-големите успехи на нашия футбол, въпреки, че загубихме от Унгария, след като съдията изгони трима наши футболисти.

След тази богата кариера като футболист, Никодимов започна ударно на треньорския мостик на ЦСКА. Той пое "червените" през пролетта на 1979 г., когато най-титулуваният български клуб в продължение на няколко години нямаше успехи нито у нас, нито в Европа. Под ръководството на Паро футболисти като Цецо Йончев, Спас Джевизов и Пламен Марков значително подобриха играта си. Треньорът привлече лявото крило на Локомотив (Пловдив) Ружди Керимов и го направи плеймейкър. Върна от Сливен известният с твърдата си игра в защита Георги Илиев – Майкъла и го постави в средата на терена, пред отбраната. Скоро, на периода в който ЦСКА нямаше успехи нито в България, нито в Европа, беше сложен край. Няколко месеца след спечелването на титлата през 1980 г. беше елиминиран еврошампионът Нотингам. А по-късно, когато към "червените" се присъединиха звезди като Ради Здравков и Стойчо Младенов, а и други качествени играчи, големият отбор на ЦСКА вече беше факт. За съжление вече бяха факт и някои противоречия на треньора с хора от ръководството. Те станаха причина в първите дни на 1983 г. Паро да бъде уволнен, но не заради отпадане след две загуби от Милсами, например, а заради отпадане след два равни мача със Спортинг (Лисабон). Тогава Никодимов стана треньор на втородивизионния Дунав и след като осигури на русенци място в елита, предложи първия професионален договор в кариерата на бъдещата световна мегазвезда Христо Стоичков, който по онова време играеше за Хеброс (Харманли).

Тогава Ицо не заигра за Дунав, но преди две години, когато за около един месец беше треньор на ЦСКА, Стоичков показа, че не е забравил кой пръв е посочил, че мястото му е във футболния елит. Стойчо Младенов също не беше забравил как Паро отстояваше правата на треньра, независимо дали срещу него е Чопъра в ЦСКА, Барбуков в Дунав, Аврамов в ЛЕКС Ловеч или Николай Банев в Берое. Стойчо обаче не получи подкрепата, която очакваше от Никодимов, а Паро, въпреки възрастта си продължи да бъде критичен и да има мнение за всичко, което се случва на „Армията“. Затова и днес Никодимов независимо, че може понякога и да греши, изглежда готов във всеки един момент да приеме предложение от „Българска армия“. Може би това негово самочувствие му е създавало през годините не един и два проблема, но със сигурност без него Паро Никодимов нямаше да е българският треньор №1 по клубни евроуспехи, а историята на родното участие в евротурнирите щеше да бъде много по-бедна. Затова Аспарух Никодимов с пълно основание може да бъде определен като един от строителите на футболната история на България.
Честит юбилей, Паро! Бъди жив и здрав още много години!    
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ