След загубата на нашия национален отбор от Норвегия и Италия, шефовете на БФС ни заляха с нелепи обяснения. Според Венци Стефанов например, най-големите проблеми са бурените в родното село на треньора Ивайло Петев и брадата на Бандаловски. Тъй като Боби Михайлов и Данчо Лечков не са такива тънки естети като чичо Венци, те се оправдаха с факта, че срещу Норвегия не са били нито на терена, нито на треньорската скамейка. Не зная дали по този начин Лече и Боби намекват на Петев да ги пусне в някой от следващите мачове, но съм сигурен, че те са забравили какво направи техният днешен ортак от „Овча купел“ през 1996 г. Тогава именно белият вожд беше инициаторът за смяната на Димитър Пенев. А с тази смяна започна упадъкът на най-силния национален отбор в нашата история.

Ако тези спомени не бяха изтрити от съзнанието на Лечков, той вероятно нямаше да се окаже фактор № 1 за оттеглянето на Митко Бербатов от националния отбор. Тогава бившият кмет на Сливен беше доволен, а дали българският футбол спечели от оттеглянето на Митко, всеки може да си отговори сам. Факт е обаче, че докато Норвегия ни биеше на стадион „Васил Левски“, Бербо беше посрещнат като цар на „Тумба“ в Солун. По този начин гърците ни показаха, че в България нито можем да ценим талантите си, нито да използваме техния потенциал. Това не попречи на Венци Стефанов да се опита да измери мозъка на Ивелин Попов, въпреки, че днес Ивелин е един от малкото ни футболисти, които са титуляри в престижен чужд отбор.

Единственият млад български футболист, който в последните години осъществи трансфер в едно от топ първенствата на Европа, е Ивайло Чочев, но треньорът, който го наложи (Стойчо Младенов) беше обиждан многократно от други член на футболния Изпълкома. Изобщо сякаш хората на Боби Михайлов правят всичко възможно, за да се съсипят и малкото останал потенциал на нашия футбол.

Затова все по-често стадионите пустеят, дори когато там се играят дерби мачове от родния елит. И все пак интересът към футбола в България е жив. Докато Бербатов дефилираше в Солун, ЦСКА – отборът, от който Бербо тръгна за Европа, напълни градския стадион в Пазарджик, за да играе с отбора от село Сарая за Купата. По посещаемост този мач не отстъпваше много на мача с Норвегия, но в Пазарджик всички бяха усмихнати, а на „Васил Левски“ Михайлов и Лечков обясняваха, че зрителите скандирали срещу тях, защото се били объркали.

Очевидно шефовете на БФС въобще не искат да мислят, че е възможно обърканите да са тези, които все още вярват, че под ръководството на Боби и компания нивото на българския футбол ще спре да се срива. А за да спре сриването, трябва да бъде използван футболният потенциал на България. Но как да се използват качествата на играчите, ако се разчита на тези, които изгониха Бербатов и погнаха Попов? Как да се използват възможностите на българските треньори след скандалите с най-големите ни личности във футбола – Ицо Стоичков и Любо Пенев, след разправиите с Пламен Марков и обидите на Венци Стефанов към Ивайло Петев?

И все пак, може би най-важно е да се използва потенциалът на клубовете. Затова е добре да се подкрепят проекти като този на Лудогорец, но не е добре, ако от футболната централа не забелязват нищо, когато някои отбори печелят след комбинации. А дали през 2008 г. БФС не подпомогна БАТЕ и беларуския футбол, вместо да направи нещо за ЦСКА и българския футбол? Защото тогава заради 600 хиляди лева харизахме на беларусите няколко милиона. Червените платиха въпросната сума няколко месеца по-късно, но беларуският футбол и БАТЕ Борисов вече имаха начална скорост, с която ни изпревариха значително и това си пролича през това лято при гостуването на Черно море в Минск.

А докато моряците падаха в Беларус, от родния професионален футбол изхвърча и Локо София. И ако се вярва на адвокат Михаил Михайлов, главната причина за това е отказът на НАП да сключи споразумение за разсрочено плащане. Никой не разбра дали Боби си е мръднал поне малкия пръст, за да помогне на Локото, но Николай Гигов вече не иска да се занимава с футбол. Все пак хората на Боби Михайлов знаят, че за да има една страна потенциал, трябва да има грижи за младите. Затова в БФС измислиха изискването в титулярните състави на елитните отбори да има поне един футболист до 21-годишна възраст. Някои наричат това изискване нелепо, но още по-нелеп е фактът, че правилото се различавало от първоначалния замисъл, защото станала грешка в преписването.