В началото - една поговорка. Сговорна дружина планина повдига, е казал народът. Дружина Полска обаче не можа да повдигне българската планина, която (горда, стара, млада, както искаш, тъй го разбирай) се стовари с гръм и трясък върху нея.

 

По средата – малко изказвания преди мача. Бартош Курек (звезда на Полша): “България ще страда. Били сме ги преди, ще ги бием и сега!”. Леле, напълнихме гащите!

 

Михал Винярски (звезда на Полша): “Мисля, че няма да имаме проблем. С помощта на публиката ще разбием българите!”

 

Андреа Анастази (треньор на Полша): “Умишлено загубихме от Франция, за да не играем с Русия, а с България”

 

А на ви сега България! Искахте я, ето ви я! Не 10 хиляди, а и 100 хиляди да бяха влезли в залата, пак щяхте да ядете бой.  

 

Поляците подходиха с огромна самочувствие преди плейофа на европейското първенство по волейбол. Толкова бяха високо във висините, че ни виждаха нас, грешниците, долу на земята. Сякаш бяха забравили, че последния път, когато ги срещнахме, пак ги обърнахме от 0:2 до 3:2 гейма. Тогава мачът бе във Варна, а сега на тяхна територия, в тяхната крепост. Вместо да ни повлияят психически, вместо да ни шашнат, поляците ни пришиха криле. Раздразниха ни, та като пощуряха тия “лъвове”, та като зареваха, та като заиграха. Бой, бой, бой и пак бой. Направиха го така, както най-много боли – загубиха първите два гейма, а после сътвориха чудотворен обрат, който ще остане в историята.

 

Оттук насетне поляците вече няма да се радват, че ще трябва да играят с нас, няма да си правят тънки сметки, няма и да ни прецакват с началния час за решителната тренировка преди мача. Ще имат респект, ще имат уважение към победителите. Всъщност, те просто няма повече да искат да играят с нас.

 

На финала – поклон. Поклон пред вас, български волейболисти. И дано сега иде ред и на Германия...