Една светлина огрява потъналата в мрак Борисова градина, където вече почти пет години няма купа и триумфи. Тя започна да блести още преди няколко сезона, но от ден на ден, от мач на мач става все по-силна и по-силна с надеждата някога да заблести с пълната си мощ не само в ЦСКА, но и в Европа. 
 
Зад тази светлина се крие талантът на Валентин Антов - юношата на "армейците". Когато снажното момче, което още не бе започнало да се бръсне, облече за първи път екип на мъжкия състав на "червените", се видя, че в него има потенциал. Не някакъв си обикновен, а огромен потенциал. 
Бавно и постепенно Валентин започна да върви по усуканата със завои пътека. Талантлив, възпитан, интелигентен, гледащ само напред, но не и прекалено много напред, за да не се препъне и падне на земята. Такъв е роденият на 9 ноември 2000 година футболист. 
 
Господ го е дарил с физика и с ум, които той умело използва в крехката си все още кариера. На терена е безпощаден, въпреки годините си, влиза смело в единоборствата, играе стабилно и като опорен халф, и като централен защитник. Играе със сърце, голямо червено сърце като тези, които винаги ще срещнеш на пазара навръх свети Валентин.  
 
Днес ЦСКА има нужда от Вальо и Вальо има нужда от ЦСКА. А утре... Утре Антов ще трябва да продължи по същия начин, за да може вдругиден да се доближи до успехите на вуйчо си Анатоли Нанков, а след време даже и да го задмине.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ