Дъските на футболните ни богове май са се раздрънчали напоследък. Всъщност, определението „напоследък” е доста разтегливо и дискусионно понятие във времето и пространството - дали става въпрос за последната една година, дали през последните месеци, дали през последните седмици и дни, но те си тропат. Или просто си дрънчат перманентно. Както и да е....
 
Най-силно бе изригването на Бога на супата. Изсипа горещата чорба върху Бог Боб и припкащите около него четвърти ангели във вселената. Попари ги, след като те преди това се осмелиха да му отнемат черпака и да го изхвърлят от казана. Друг е въпросът, че в казана имаше само помия, надробена от самия Бог на супата.
 
Ей, Богу също превъртя в търсенето на спасение за небесното синьо царство. Притиснат до облаците, той се принуди да продаде част от своя дял на Бог Гел. Същият този, който се взе насериозно, спускайки дългата си гелосана грива върху цялата „А” група с една-единствена цел – да се докопа до Четвъртата.
 
Тези дни пък замириса на Божествена война. Види се – люта и апокалиптична за Борисовата райска градина е тя. Богът на измамата се хвана за гушата с Боговете на сметта. Очевадно е, че старите им сметки още не са изчистени, а дилемата тук не е кой е по-чист, а кой е по-мръсен. Духовно, естествено... Тримцата се надпреварват да надуват Рога на изобилието, от който изниква изобилие от борчове.
 
И докато го надуват, из храстите на бившия Парк на свободата изскачат съмнения дали туй е Божествена война или някаква тайнствена и божествена задруга... Знае ли човек в този луд, луд свят, в който живеем, на кого да вярва и на кого да се кланя.
 
Някой се кланят на едно друго божество. Скоро ще гледаме филм за него. Не документален, а игрален. Филм за Джизъса. Затова, може би, как силно религиозният мирянин, изградил няколко манастира и засенчил „Градил Илия килия”, се оказа по-грешен и от дявола. Разбил семейството си, съсипал няколко женски сърца, лупнал в кревата си множество женски баджаци, огорчавайки десетки баджанаци. Джизъса ни кара много да се усъмним в самоопределението му – той какво същество е всъщност. Бог на хумора, сатирата и забавата? Бог на прелюбодейството? Бог на разбитите нежни души? Или просто Бог на простотата – татуиран от главата до простатата...
 
И накрая пак дискусионен въпрос – тъй наречените футболни богове такива ли са или са шутове? Или са смесица от тарикати и шутове? Пък може би шутовете сме ние, зрителите, наблюдаващи безкрайния сериал, засенчил „Дързост и красота”.  Тоз, който ний гледаме, май се нарича „Дързост и грозота”.
 
Туй е достоен сценарий за Бога на поезията да напише един ден нова книга. И съвсем да влезе в рекордите на Гинес, че е единственият в света, написал повече книги, отколкото е прочел...
 
Послеслов – всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Почти...
МИХАИЛ ДОКОВ/БЛИЦ