ИГРАЙ ГЕЙМ БЛИЦ 1 И СПЕЧЕЛИ НАГРАДИ ОТ СТОИЧКОВ - ТУК!

Колкото сме големи, толкова сме и малки – на приказки и на дела. Мачът на младежките ни национали по футбол срещу Германия от квалификациите за Евро 2025 в петък, 13-ти, го доказа за пореден път.

Българите загубиха нещастно с 2:3 от немците, но показаха мъжество и футболна грамотност, от които спокойно могат да вземат пример батковците им от националния отбор на България, чиито шансове за класиране вече отдавна са проиграни.

200 лв. Начален Бонус Спорт от efbet!

Загубата този път обаче ще тежи най-много на националния ни вратар Пламен Андреев, който въпреки няколкото си ключови спасявания в мача, допусна една нелепа грешка, завършила с гол. Грешката обаче не е само негова. И идва, за да ни напомни за пореден път колко дребни сме всъщност на ръст в моментите, когато трябва да показваме обратното.

Да, Пламен Андреев е отговорен за грешката си при втория гол на германците, но атаките, на които бе подложен 18-годишният страж на Левски в предходните пет дни, са достойни за „Златна малинка“ (наградите са контрапункт на „Оскарите“, б.а.). Само че в случая наградата не е за Андреев, който въпреки скромната си възраст е доказвал неведнъж футболните си качества, а за активистите, които се постараха добре да срутят из основи психиката му!

Броени дни преди важния мач на националите Андреев имаше нелеката задача да пази във Вечното дерби между ЦСКА и Левски, завършило 1:1. Голът на „армейците“ дойде до голяма степен след вратарска грешка. Но не това е проблемът.

Големият проблем се случи след последния съдийски сигнал, когато младият вратар Пламен Андреев буквално бе разсипан от критики и обвинения. При все, че грешки правят постоянно и всички останали на терена пред него. Както се казва: да хвърли камък този, който не бърка…

Най-малката и със сигурност най-вредна част от иначе славната и велика публика на Левски, която осъди толкова драстично грешката на младия вратар, се прояви и този път, отправяйки му чак смъртни заплахи. Смъртни заплахи?!

Много „мъжество“ се иска, за да сринеш някой, който вече е паднал. Много сила и съвсем малко, или никакъв, разум!

Защото Андреев ще се изправи, за разлика от тези, които го бутат надолу.

Все пак, и той е човек, колкото и неочаквано да звучи на онези, които живеят с очакванията, че някой може да бъде безгрешен на футболния терен. Както се казва – свободен е да опита, за да разбере дали онова, което критикува свободно отстрани, действително е толкова „лесна работа“ на терен. И нека не забравя, че ритането в кварталната махала или на Playstation, няма нищо общо с професионалния футбол.

А как се играе със смачкана психика, знаят само тези, които имат най-много сила, за да устоят на товара. Като Пламен Андреев.

И докато едни плюят, други се обединяват. Направиха го съотборниците на Пламен Андреев в националния отбор, които минути след края на двубоя заявиха пред тв камерата, че са плътно зад своя страж.

Направи го и старши треньорът Александър Димитров, който не сдържа емоциите си, нито афекта, но не заради загубата, а заради прословутия роден манталитет, който за кой ли път играе главна роля.

„Много съм горд с нашите играчи. За мен е удоволствие да работя с тях. Надявам се, че накараха футболните хора да се замислят дали чужденците в България трябва да бъдат толкова много и какво трябва да бъде тяхното доверие в тях. И дали не трябва да има повече доверие в нашите играчи. Показаха, че въпреки недоверието към тях в клубните отбори, могат да се справят тук“, заяви Димитров.

И продължи: „Пламен Андреев се ползва с пълната ми подкрепа – моята, на щаба и на играчите. Кому беше нужно да има атака по Пламен Андреев преди този мач? Може да изкарате къде и какво се написа, че бил разколебан и можел да загуби титулярното си място в Левски. Помогна ли му се така и колко се помага на футболистите? Говоря постоянно с играчите, защото всеки си има своите проблеми. Ние сме един отбор и се стараем да бъдем като едно семейство – споделяме и спортно-технически неща, и лични“.

„Това, което не те убива, те прави по-силен. Много пъти съм казвал, че нашата цел е да класираме най-после младежката формация да бъде на европейско първенство. Последното такова е от ’78-ма година. Дали сме обединени в това нещо? Искам да ми се отговори! За да имаш силен и успешен мъжки национален отбор, трябва да има силен и класирал се младежки национален отбор. От тук те отиват там. Шапки долу на тези състезатели. Защо не пуснаха Марин Петков? Не мога да си мълча повече! Мъжете са приоритет, но ме боли! Пожелавам им успех, ще бият 100%!“, завърши Димитров.

Шапки долу заради думите и отношението на треньора!

Шапки долу и за мъжеството на младежките ни национали!

А въпросите за всичко останало ще надхвърлят все така в пъти отговорите.. Защо ли?!

Пламен Андреев със сигурност ще се възстанови психически и със сигурност ще запази титулярното си място, не само в Левски, но и в националния отбор, защото волята се калява най-сигурно в моменти като този.

Със сигурност и защото вече разбира значението на репликата: От „Осанна“ до „Разпни го“!

Тежко обаче на онези, които подменят истинската фенска любов с долнопробно крайно поведение, зад което не стоят никакви градивни причини.

А когато целта е да разрушиш, а не да запазиш, крайните резултати никога не носят наслада, каквото всъщност носи изконното значение на играта, наречена футбол.

Анелия ПОПОВА, БЛИЦ