По стар български обичай Ивайло Чочев го подхванаха още преди да е заиграл в Палермо. Някои „пророци” побързаха със смелите предсказания, че момчето ще се провали и още на следващия сезон ще го видим я обратно в ЦСКА, я под наем в някой долнопробен италиански клуб.

 

Покрай цялата тази скептична истерия се зарази и националният селекционер Ивайло Петев, който извика адаша си за европейската квалификация с Италия, но го остави на пейката.

 

Чочев обаче изригна. Първо вкара един, а онзи ден и два гола. Направи го навреме. Досущ като... Бербатов. С тази разлика, че Митко е нападател, а Ивайло е халф.

 

На Бербата му бяха необходими няколко месеца, за да се адаптира в чужбина. Отиде в Германия през януари 2001 година, а отбеляза първия си гол за Байер (Леверкузен) в официален мач чак през септември. Т.е. – след 9 месеца.

 

Точно толкова време бе необходимо и на Чочката, за да се отпуши. И пак с уговорката, че той е халф, а не чист нападател.

 

И още нещо. Ивайло е на 22 години, а Бербатов в споменатия период беше на 20...

 

Защо е нужен паралелът между двамата - е ясно. Няма нищо по-хубаво от това да сравняваш някого с големите звезди. А този „някого”, в случая Ивайло, върви по стъпките на Бербо.

 

Разбира се, издигането в облаците е коварно нещо, от което Чочката трябва да се пази. Затова със суперлативите за Иво – дотук. Факт е обаче, че юношата на Чавдар вече има на сметката си... четири гола. Първият бе във вратата на Удинезе, вторият и третият поразиха мрежата на Дженоа, а четвъртият влезе между краката на тези, които побързаха да го отпишат...

 

Всъщност, Чочев се движи постепенно и уверено по стъпалата на триумфа, без да ги прескача. А това е най-сигурният начин един ден да стъпиш най-горе.