Лудогорец доказа за пореден път, че поне на този етап няма еквивалент в България. Трансферът на Джонатан Кафу в Бордо е поредният, който извежда разградчани в друга орбита. 7 милиона евро! 7 милиона евро! Не 700 хиляди, за колкото в ЦСКА и Левски се радват като малки деца, ако осъществят сделка. Става въпрос за 7 милиона, което се равнява на двугодишен бюджет на „червени“ или „сини“. Кирил Домусчиев и целият му екип осъществиха сделка, за която на „Герена“ или в Борисовата градина още доста години ще мечтаят. Но да караме стъпка по стъпка.

В Лудогорец имат Методи Томанов (на снимката вляво), който открива чужденцит. И рядко греши. Привличането им не зависи от една дузина мениджъри, които чакат на клона за комисионни. Там всичко е точно и ясно. Както при покупката, така и при продажбата. Докато в ЦСКА и Левски нямат Методи Томанов. Факт. Двата столични клуба може и да налучкват от време на време чужденците, но от колко от тях след това спечелиха?! По-скоро почти всеки път си удрят главите в стените и се чудят как да разкарат поредния успял да ги излъже, че има качествата на Роналдо. Да, истината е, че и в Разград са имали грешни трансфери на чужденци. Или по-скоро на такива, които не са успявали да се приспособят и да блеснат с качествата си. Но повечето от привлечените наистина са класа.

Само с три трансфера за последните точно две години Лудогорец отново излетя с милиони крачки пред останалите. Кайсара бе продаден на Шалке 04 за 5 милиона евро, преди известно време Паломино бе продаден на Аталанта за 4 милиона евро, а сега и Кафу на Бордо за 7 милиона евро. Общата сума е 16 милиона евро! Естествено, че в тези футболисти е инвестирано, докато са били в Разград, но печалбата е повече от огромна. За престижа да не говорим. Кой продава в елита на Франция, Италия и Германия?!

Машината на Лудогорец отдавна е задвижена. Още след 1/8-финала за Лига Европа и първото влизане в групите на Шампионската лига. Тогава качеството на състава бе повишено, а не се продаваше при първата възможна оферта. Защото последва второ влизане в групите на Шампионската лига. И след това не се даваха играчи при първото позвъняване на кандидатите. Лудогорец не е принуден да продава, за да се издържа, а има възможността да държи футболистите си, за да постига европейски успехи. И чак, когато един футболист е дал достатъчно за тима и офертата си струва, бива продаван. Със сигурност трансферът на Кафу стана в много удобен момент. Защото няма никаква гаранция, че формата му ще бъде същата или по-добра след половин година, което важи и за цената.
САШО РИЗОВ/БЛИЦ