Беше много тъжен ден вчера. Много тъжен... Когато в Двореца на спорта в Търново пуснаха химна на България, сълзите ми потекоха. Опитах се да ги скрия, но като се огледах, всички наоколо бяха с насълзени очи. Всички! А те бяха хиляди... И ги оставих да текат. Не ги забърсах. Оставих ги да се спускат надолу, приличайки на мощен водопад на мъката. Водопадът се стичаше от всички лица и се беше изсипал върху целия дворец, в който бяха поставени тленните останки на един велик болярин. Да, ненапразно избраха да се простим с Туньо там, защото само големите имат място в храма, в двореца.
Всъщност - не, ще се разплачеш!
Наско също не се сдържа, Борето - също. Боната, Гецата, Цанко и останалите - също. Илиан Илиев, Зафето, Милен Петков, Петко Петков и останалите бивши футболисти - също.
Не можах да позная майката на Трифката. Беше съсипана. Не можах да позная дъщерите му. Бяха съсипани. Не можах да позная съпругата му Марияна, която едва стоеше на краката си. А когато една от щерките му извика просълзена: „Аплодисменти за тате!“, целият дворец избухна в овации, а водопадът пак потече. Още по-мощно и по-силно. В чест на Железния.
Почивай в мир, Трифоне!
Когато се чухме за последно точно преди една седмица - в сряда, исках да му кажа нещо важно, нещо специално. Но го отложих за следващия път. Следващ път обаче нямаше, защото Трифон пое по пътя към небето. И там, някъде горе, вече блести неговата звезда. Звездата на големия футболист и големия човек. Звездата, която никога няма да угасне. Сбогом, приятелю!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
ВСИЧКО ЗА ТРИФОН ИВАНОВ - ТУК!!!
