През тоталитарно време България беше единственото футболно кътче, в което нямаше купа, носеща името на страната ни, а на… Съветската армия. И тъй от 1946 до 1990 година. С две думи – националната купа беше тази на армията на СССР.
В промеждутъка на това трагикомично време се появи най-после и Купата на България – през 1981 година по повод 1300-годишнината на родината ни. И така няколко лета имаше два турнира – КСА и КБ. Те съществуваха и вървяха ръка за ръка от 1981 до 1990 година включително.
През първите две години – 1981 и 1982 настъпва едно огромно объркване коя точно е националната купа. До създаването на Купата на България е тази на Купата на Съветската армия. Победителят (или финалистът) участва в европейския турнир КНК (Купа на националните купи).
Winbet - на един клик разстояниe! (18+)
С идването на Купата на България обаче през първите две години победителят (или финалистът) не участва в КНК. Там продължава да играе този, който е спечелил Съветската армия. През 1981 година ЦСКА взима Купата на България, а Ботев (Пловдив) – на Съветската армия. В КНК участват „канарчетата“. През 1982 година Левски печели Купата на България, а Локо (София) – на Съветската армия. В КНК обаче участва Локо (Сф). Едва от 1983 година в КНК отива да играе носителят (в случая финалистът – ЖСК-Спартак Варна). Защо така се е получило във въпросните две години – отговор няма и до днес.
Според някои статистици за носители на националната ни купа се водят отборите, печелили Купата на Съветската армия от 1946 година до… 1980 година, а според други - до 1982 включително.
Купата на Съветската армия, както вече споменахме, съществува до 1990 година. Носителите и от 1983 включително до 1990 вече твърдо не се тълкуват като притежатели на националната купа.
А спорът кой е спечелил националната купа през 1981 и 1982 година го има и до днес. Любопитното е, че в Левски си държат на своето и си броят Купата на България от 1982 като национална купа. Тези на Локо (София) обаче твърдят друго – ние взехме тогава Купата на Съветската армия, участвахме в КНК, което значи, че това е било националната купа. Въпреки това във визитката на Левски пише, че е спечелил Купата на България през 1982 година, а общият брой на трофеите е 26.
Какво обаче стана с ЦСКА? Миналата година, когато биха Арда с 1:0 и триумфираха с трофея, „червените“ излязоха с фланелки, на които имаше надпис: „21-ва купа на България“.
Имат се предвид следните години: 1951, 1954, 1955, 1961, 1965, 1969, 1972, 1973, 1974, 1983, 1985, 1987, 1988, 1989, 1993, 1997, 1999, 2006, 2011, 2016, 2021 .
Забелязвате ли, че я няма 1981 година! Първата Купата на България, която ЦСКА печели на финалния турнир. Турнир в който има финална четворка (заедно с Левски, Славия и Ботев Пд) и в който ЦСКА бие вечния си съперник с 1:0 след гол на Стойчо Младенов. И какво излиза - ЦСКА си задрасква или забравя една от купите си. Меко казано - това бе безумна грешка, поставена върху фланелките на футболистите. Купите на България не са 21, а 22. Всъщност, обаче, уважаеми читатели, даже не са 22.
Поради всичко това нека се сложи край на цялата каша с броя спечелени национални купи. Нека се спре да се твърди, че през 1976 година Левски бил спечелил Купата на България (така пише в сайта на „сините“), побеждавайки ЦСКА с 4:3 в най-драматичния финал. Тогава Купа на България не е имало. Имало е Купа на Съветската армия. Мнозина, след появата на Купата на България, обявиха всички носители преди това на КСА като такива на Купата на България.
Не. Такъв мач няма.
Цялото объркване идва от така наречената национална купа.
Ама защо изобщо трябва да използваме това определение…
Проблемът не е само заради посочените две години, а и защото двата турнира вървят заедно после още няколко сезона. Лошо няма Купата на България да е приемник на Купата на Съветската армия, но ако с появата на единия трофей беше сложен край на другия.
Истината трябва да е следната: Преди 9 септември в България е имало Царска купа. След това от 1946 до 1990 година – Купа на Съветската армия. А от 1981 година до днес – Купата на България. От 1981 до 1990 година двете купи вървят заедно и те си имат съответно своите носители. Носителите на всички турнирни трофеи у нас трябва да се броят поотделно. Така е препоръчително да пише във визитките на клубовете, в историята на клубовете и в статистическите справочници.
Терминът национална купа да не се използва. Ако все пак някой много настоява – ще се налага надълго и нашироко да обяснява казуса от посочените вече две години 1981 и 1982.
Погледнато реално, турнирните купи на Левски са следните:
ОБЩ БРОЙ - 29
1 - Царска купа (1942)
16 - Купа на Съветската армия (1946, 1947, 1949, 1950, 1956, 1957, 1959, 1967, 1970, 1971, 1976, 1977, 1979, 1984, 1987, 1988)
12 - Купа на България (1982, 1984, 1986, 1991, 1992, 1994, 1998, 2000, 2002, 2003, 2005, 2007)
Погледнато реално, турнирните купи на ЦСКА са следните:
ОБЩ БРОЙ - 26
13 - Купа на Съветската армия (1951, 1954, 1955, 1961, 1965, 1969, 1972, 1973, 1974, 1985, 1986, 1989, 1990)
13 - Купа на България (1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1989, 1993, 1997, 1999, 2006, 2011, 2016, 2021)
Това са фактите, уважаеми читатели. Не можем да върнем времето и да изтрием от историята Купата на Съветската армия. Срамно и унизително е, че си нямахме наша Купа години наред, но няма как да задраскаме КСА. Турнирът е съществувал, има си победители през годините и техните имена трябва да фигурират в аналите. Но не бива те да бъдат прибавяни към Купата на България.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
