Пак дойде 17 ноември и пак започнахме със спомените. Преди 26 години бихме Франция с 2:1 с гол на Емо Костадинов и се класирахме на световното първенство в САЩ за сметка на "петлите". А какво направихме там всички знаят - четвърти в света! Ще си спомним пак идното лято как преди 26 години сме били на върха на света, ще пишем за пиянството на един народ, ще си спомняме с умиление за головете на Лечков и Стоичков срещу Германия, за Жоел Киню, за Хорхе Кампос, за плачещия Марадона...
И всичко това ще си остане един спомен, който всяка година ще повтаряме. И ще си казваме: Ех, какви времена бяха. А децата ни ще ни гледат учудено и плахо ще питат дали не сме сънували всичко това.
Едно време "при бай Тошо беше най-добре"....
Едно време какви футболисти имахме. Едно време какви борци, боксьори, щангисти имахме. Едно време Стефка Костадинова скочи 209 сантиметра, а Сарафа би Флойд Мейуедър. Едно време имаше спортни училища, имахме олимпийски титли и незабравими спортисти. Едно време...
Едно време на този ден Левски би ЦСКА със 7:2. Едно време "червените" отстраняваха европейски шампион. Едно време се раждаха футболисти във всяко село и паланка. Едно време играеха само българи в отборите ни. Едно време Левски и ЦСКА бяха грандове, с които Европа се съобразяваше.
Всичко е едно време, а то отдавна е отминало.
Winbet - удвои тръпката от играта! (18+)
За жалост не живеем в миналото и то няма как да се върне. За още по-голяма жалост настоящето е плачевно. На футбол нямаме победа 12 мача. Медалите, рекордите и олимпийските титли са безвъзвратно отминали.
И трябва да осъзнаем, че няма минало. Има само настояще, от което зависи бъдещето. А за да го има това бъдеще, трябва да осъзнаем настоящето и да опитаме да го променим. С работа, с усилия, със стратегии. С връщане на спортните училища, с възстановяване на училищни първенства, с инфраструктура, с истински треньори и учители по физическо възпитание. Със скаутски звена, които да обикалят всяка точка на страната и да намират нешлифованите таланти. Защото и в момента е пълно с такива, но няма кой да ги забележи. Дали защото страхотният бъдещ боксьор Иван е от село Биково и няма кой да го забележи.. Или пък вероятно новият Стоичков, който рита топката някъде край Видин, но няма богати родители да му плащат таксите, за да тренира в някоя школа...
Каквото и да е, каквито и да са мерките, но трябва да се вземат. За да не живеем винаги в спомените, а децата ни никога да не разберат какво е това истинска радост от български спортен успех.
Имаме задължение към бъдещите поколения и трябва да ги изпълним...
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ
