УЕФА има много плюсове, но и минуси. Последният такъв е безумната анкета в интернет кой е по-велик измежду Христо Стоичков и Димитър Бербатов. Подобна щуротия се появи и преди повече от 15 години у нас, когато народът бе попитан кой е най-великият български футболист за всички времена.
Първо, да уточним какво означава най-велик. Казал го е Гай Юлий Цезар още през 1 век преди Христа: „Не съм аз най-великият пълководец, най-велики са победите и триумфите ми, защото те ме правят такъв”. И го доказва стотици пъти, най вече в уникалната битка край Фарсала на 9 август 48 година преди Христа, когато съдира от бой Гней Помпей.
За да си велик, значи да имаш титли, купи, победи и триумфи. Точка. Останалото е чики-рики, разтягане на локуми, чесане на езици и дълбока пристрастност.
А фактите са простички. Когато те говорят, всички мълчат. Има ли смисъл да ги припомняме? Или е достатъчно само да споменем „Златната топка” на „Франс Футбол” и „Златната обувка за голмайстор на световно първенство”. Само те тежат толкова много на везната, че ако от другата й страна качим всичките ни уважавани останали футболисти, бат Ицо отново ще остане… под тях. На везната, разбира се, имам предвид, че ще бъде под тях…
Ясно е, че във въпросната анкета на УЕФА са участвали млади и голобради момци, за които футболът започва от 2000 година насам. Затова Бербатов е натрупал повече гласове. Те обаче трябва да знаят, че и по-рано топката е била ритана от наши играчи. И то още по-нависоко, пращайки я в друга орбита. В тази, където Стоичков, откъдето и да погледнем, си остава най-великият за всички времена с всичките ми уважения към наистина феноменалните ни легенди. Те са много. Те са светила. Но Камата е №1, защото е най-титулуваният. Което е напълно достатъчно да си най-великият.
Ако отново говорим за везната, сложим ли от едната й страна всичките 48 гола на Бербо за България и само двата на Емо Костадинов от „Парк де Пренс” от многото изключително важни попадения на Коща за националния, познайте какво ще се случи? Тези на свети Емил ще имат по-голяма тежест.
Бербатов беше класа. Феномен. Артист, художник на терена. Невероятен, нестандартен, интелигентен. Разгърна блестящия си потенциал и в Германия, и в Англия. Но той не само е зад Ицо. Просто между него и Стоичков има една дълга редица от други български величия…
За финал се сещам как на една тренировка на националите в Панчарево през есента на 1993 година един от съотборниците на Камата (легенда на Левски) го бъзикаше нещо. И Ицо къде на майтап, къде насериозно, му отговори в свой стил: „Стига дрънка бе, бастун! Ти КЕШ-а вдигал ли си я, като я вдигнеш, ела и ми се обади”. Ама то да беше само КЕШ, защото след това дойдоха топките и обувките. Златните... А и не само те.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
