Г-н Марков, всеки нормален човек – с достойнство и с чест, си тръгва на секундата след такъв резил. Вие обаче постъпихте като мишок. Прибрахте се в дупката си в очакване котаракът БФС да ви изгони оттам. Още след 2:2 с Черна гора написах коментар „Накъде си тръгнала, Българийо?” и вие, като малко дете, се разсърдихте и размахахте гневно пръст. Сега пръст ви размахва негово величество фенът, който настоява да си отидете веднага, на секундата. А когато народът каже нещо, повярвайте му, защото той е най-точният съдник. И тъй като на Марков явно чувството за чест му е чуждо, босовете в БФС да действат светкавично. Защото възстановяването след такъв звучен шамар, пък било той и в най-обикновена контрола, е болезнен, убийствен е ще е нужно много време за оздравяване.
И ако Марков е мишок, националите бяха като мухички. Изключвам само Георги Петков, който за сетен път ни доказа, че е вратар от класа. Другите измърсиха националната фланелка. Стъпкаха я. Недопустимо е гелосани лигльовци да се гаврят с Родината, а след две-три вечери (бъдете сигурни!) да се хилят като идиоти и да купонясват в някое чалга-заведение. Бил съм свидетел на техни реакции след загуби - ами те забравят всичко, защото си имат всичко - пари, автомобили, апартаменти. Те са недосегаеми и не им пука. За разлика от запалянкото, който страда след всеки резил, след всеки позор. Нима такива "мъже" имат място в националния?!
Да се върна обаче към "спеца" от Севлиево. Реакцията на Марков е напълно естествена. Просто това е стилът му. Той и с 0:66 да падне, никога няма да развее белия байрак. Учудва ме обаче поведението на Димитър Бербатов. Митко, както стана с теб, момче? Къде е мъжкото в теб, къде е самочувствието ти, къде се дяна талантът ти? Или може би трябва да те попитам – защо оставяш таланта и прекрасните си умения на „Олд Трафорд”, а не ги вземаш със себе си, когато обличаш националната фланелка. Мислех, че си пораснал, но явно съм се заблуждавал. Не мога да си отговоря на един въпрос – защо настръхваш, когато медиите те нападат, а си нежен и кротък, когато играеш за България. Кой трябва да поведе окаляната ни и порутена родина? Кой трябва да е строителят на съвременна футболна България? Ти – ти трябва да си архитектът, поетът и художникът на победите. Вместо да воюваш на футболното поле, ти се впусна в една безсмислена война с медиите. Като ощипана невеста обяви преди месец, че забраняваш да цитираме името ти без твое знание, сякаш си рожба на тоталитарното време и комунизма. Сега правиш втора грешна стъпка, обявявайки, че заради атаките по твой адрес ще се откажеш от националния. Това е предателство, Митко! Това е признак на слабост! Един истински мъж ще бъде непукист, ще бъде перде, ще надмогне всякакви критики и ще победи „доброжелателите” с голове, а не с напускане. Тази твоя стъпка означава, че си се предал и че предаваш България! В книгата, която написах за теб, наблегнах, че ти водиш една перманентна война със себе си. Мислех, че си я спечелил… За да ме опровергаеш, не прави свещената глупост да се оттегляш от националния. Остани и се бори, независимо от всичко и всички!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ