ИГРАЙ ГЕЙМ БЛИЦ 2 И СПЕЧЕЛИ ЗЛАТНА ТОПКА ОТ СТОИЧКОВ - ТУК!
Някога много, много отдавна в една далечна страна се появил от нищото цар Дмитрий. Обявил той е, че е син на Иван Грозни (разбирай – Страшни) и че ще върне мощта на родината си като тази от славния период на „баща си“.
Дмитрий Иванович се оказал лъжец, ламтящ за власт юнак. Затуй му лепнали прозвището Лъжедмитрий. Изкарал по-малко от година на трона, тъй като, след като го разкрили, болярите и народът му видели сметката.
Това били тежки години, останали в историята на Русия като Смутното време. После се пръкнали още самозванци – общо четири-пет парчета на брой Лъжедмитриевци.
WINBET – завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Всички били един дол дренки. Хвани единия, удари – другия. Само обещавали, че животът на обикновените хора от кален (разбирай – окалян, мръсен) ще стане розов, но не уточнявали как. Защото… не знаели.
Това обаче не било важно. По-важното било да омайват насам и натам с празни и гръмки обещания - по-леки от духовната им импотентност и по-тежки от нравственото им безочие. В началото на краткото си царуване Лъжедмитрий I успял да влезе под кожата на народа с някое друго решение. Колкото да му замаже очите. После обаче тълпата прогледнала, за да се стигне до фаталния край.
И първият, и вторият, и последният Лъжемитко имали твърде плитко минало като опит и рутина.
Четири века по-късно по нашите географски ширини се появи и наш Дмитрий, който не парадира, че е син на Иван, защото е син на Иван, но парадира, че ще извади футбола ни от калта. Ама и той, милият, си няма грам идея как.
Таквиз, дето не чистят пепелта, а само я изсипват, да стоят далеч от къщата ти, казват старите хора.
Не знам колко месеци минаха, откакто Дмитрий Иванович Бербатов посегна към трона, но знам, че за този период никой не разбра как Митко ще почисти калната топка и ще я ритне в розовите облаци. И как ще прати футболна България там, където той така и не можа да я изстреля като футболист.
Апропо, като стана дума за това, искам да попитам – Димитре, защо ти, когато беше магически художник с кълбо в крака из германските и английските терени, не нарисува пътя на България към поне едно световно първенство? Да, прати ни на европейско, но там си бе забравил четката и палитрата – разходка из тревата с фланелка без пот. Нали беше лидер, водач, дуче… Или бе генерал без пагони в решителните, в напечените и големите мачове.
Тъй си и днес. Без жезъл, без програма – точна, конкретна, която, като я прочетеш, да ахнеш и да си кажеш: „А, ето това е човекът!“. Ежедневни гостувания в телевизиите, ежеминутни изригвания в социалните мрежи и ежесекундна липса на идеи какви ще ги върши, когато един ден седне на трона.
Сигурно Димитър си спомня една детска приказка „Новите дрехи на царя“. Ако я е забравил, да я прочети пак. Тя е като неговата програма, с която ще спасява футболна България. Само той я вижда, никой друг – голи обещания, голи приказки, като голите дрехи на царя. На Лъжедмитрий Иванович.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
Истинският Лъжедмитрий I
