Преди години продавахме футболисти в чужбина. И то в силни и доказани европейски отбори. Там момчетата се доказваха, вкарваха голове, печелеха и успяваха. Трупаха рейтинг, трупаха слава. България - също.
След това пак продавахме футболисти в чужбина. В не толкова известни клубове, но въпреки това нашите отново се налагаха и правеха прилични кариери.
Днес пак се продават наши играчи зад граница. Проблемът обаче е, че нито се налагат, нито успяват, а се връщат с навъсени носове в България. Кой по-бързичко, кой по-бавничко.
За съжаление това са млади момчета, талантливи, които уж хващат окото на чуждестранни мениджъри и отбори, но когато стъпят в чужбина, се препъват. Било заради липсата на адаптация, било заради треньорите, на които попадат, било заради нещо друго.
В днешно време не е новина, че българинът Х е продаден. Новина ще бъде, ако той заиграе на новото поприще и прогресира.
efbet - 1000 лв. Нов Онлайн Казино Бонус
Примери – колкото искате. Просто няма да ни стигне мястото, за да изредим всички. Най-пресният е с Преслав Боруков - поредният юноша на Левски, отлетял за чужбина, престоял там известно време и после с отрязани крила се прибира обратно в родината. Заигра тук, пак тръгна нанякъде и пак се върна без отбор.
Боруков беше наистина обещаващ талант. Когато премина в Шефилд Уензди, му предричаха блестяща кариера. След четиригодишен престой обаче в английския град на стоманата Преслав не се кали. И се озова в… Етър. От Търново младокът хукна за Слован Либерец, но нещо се случи, нещо не се получи и Боруков отново остана на сухо. Казват, че скоро пак до дни ще заиграе зад граница. Няма лошо, всички му желаем успех.
Но проблемът е, че тези четири години, в които Преслав се развиваше в родината на футбола, май са били безполезни… В крайна сметка той става част от безбройните ни играчи, които тръгват с мощен шут навън и накрая – греда. Каква ти греда, братче, направо си е аут горе в облаците. Дай Боже тези дни изстреляната от него топка да попадне в целта. Това пожелание се отнася не само за Боруков, а за всички, решили да извървят поне наполовина пътя на Ицо, Емо, Любо, Бала и останалите ни герои.
И тъй като всяко правило си има изключение, не можем да подминем Кристиан Малинов. Той е един от малкото ни оазиси в пустинята, който засега не се е провалил в чужбина. След трансфера си от ЦСКА миналото лято сърцатият халф се наложи, играе и прогресира в белгийското първенство с екипа на Льовен. Дано и Филип Кръстев бъде част от изключението… Дано същото се отнася и за Валентин Антов, ако ЦСКА го продаде.
После не се чудете защо липсва силният ни национален отбор и защо селекционерите се измъчват как да вържат двата края и да сглобят горе-долу приличен състав...
Някога ходехме до Чикаго и се връщахме като победители и четвърти в света, а сега сме само до Калотина и обратно. Това е горчивата истина...
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
