Сега ще тръгнем по стар нашенски обичай да търсим вината там, където не й е мястото. В играчите, в треньора. А една стара нашенска поговорка казва: “Рибата се вмирисва първо откъм главата!”. Проблемът е в най-важната клечка, която подпали фитила в националния отбор. В Данчо Лазаров.

 

Заради Инженера волейболното чудо на България Матей Казийски никога повече няма да облече националната фланелка. Заради Инженера тимът се раздели на групички. Заради него близнаците са аут. Един истински шеф нямаше да допусне подобни раздори. Щеше да превъзмогне огромното си его и сам да си уреди среща с Матей, с близнаците, а и с Радо Стойчев. Да стори и невъзможното, но да обедини всички в името на България. И ако бунтарите продължаваха след тази така и неосъществена среща да се бунтуват, да си подаде най-после оставката.

 

Днес се ровим из съблекалнята, търсейки там бацила. Какво е виновен Пламен Константинов, след като от два месеца е начело на тима. Допуснал бил грешки по време на мачовете. Хубаво, ама основната голямата грешка, не е на волейболното поле, тя е на волейболното кресло. Там е бацилът.

 

Въпросът е дали наистина Инженера го боли или не му пука. Сега Гибона ще се откаже, примерно, и друг ще дойде. Някой нов Плачи. И пак ще плачем и ще се вайкаме. Вайкането обаче ще спре само когато настъпи кардинална промяна. Не на треньорския пост, а на няколко етажа по-нагоре. На най-горния етаж.