Христо Стоичков написал писмо до Бербатов. Читателят чете, радва се и ръкопляска на Камата. Видите ли какъв е Ицо – мъж на място! В най-трудния момент застава зад Митко, ръка му подава, рамене му потупва, кураж му налива, от своята хъс и злоба му прелива. И  с един замах унищожава всякакви съмнения за минали неразбирателства между двамата.  
Написал писмо, ама на кукуво лято. Представяте ли си как Камата седи пред компютъра, побутва си клавиатурата, нагласява си мишката, отваря си прозореца и излива цялата си мисъл и гениалност в няколко реда. Страхотна картина – все едно гледаш как чукча управлява самолет в пилотска кабина или как бай Ганьо анализира трансформацията на мозъчните клетки у маймуноподобните.
Един мой приятел още си пази автограф на Стоичков от пролетта на 1990 година, когато Ицата все още играеше в ЦСКА. Знаете ли какво пише на картичката: “На Митко с пожИлание да си взима иСпитите с 6!”.
Две фрапантни буквени грешки в едно изречение. Ама простено му е. Неговата работа беше да пише на терена. Той го правеше със златни букви и затова всички възможни отличия, които могат да се дадат на един футболист, отидоха при него. Напълно заслужено.
За друго обаче иде реч...Като чета гениалното писмо до Бербатов, ми става ясно, че Стоичков не е драснал нито ред. Всичко е дело на един популярен журналист, при когото навремето направих първите си стъпки като млад репортер. То си е бая труд - да грабнеш разпиляната мисъл на Камата, да я събереш, да я поочистиш от дебелите паяжини на неграмотността и да сътвориш подобно писмо.
Въпросът е друг - на Стоичков изобщо не му минавало през акъла да пише на Бербо.  Той не го е виждал, нито пък чувал от церемонията за футболист на годината, как ли сега ще седне да го мисли, да го брани, та и цяло слово в негова подкрепа да спретне. Няма да го стори - първо, защото не му идва отвътре. И второ – защото хич не го тачи. Ако пред Камата застане някой “балетмайстор” от Реал и Бербатов, Христо ще им тегли една и на двамата.
Някой явно е подсказал на Стоичков да излезе и да защити Митко в трудния момент. В което няма нищо лошо. Но целият този сценарий ухае на плосък популизъм, натруфен, нагизден и ужасно неестествен. Всичко би изглеждало прекрасно, ако някой друг бе подкрепил Бербатов, но не и Камата...
Тези, които поне малко са запознати с истинската действителност извън терените и извън залите за пресконференции, където няма камери, медии, куртоазия и лицемерие, ще разберат какво имам предвид. А някои ще си спомнят за високото напрежение между Стоичков и Бербатов в периода, когато Камата бе начело на националния тим. Други ще се сетят за постоянните приказки на Ицата зад гърба на Митко – че е Звезделинчо, че е манекенчо (апропо – мама Пенка същото го обяви официално). И ще се съгласят с мен, че от туй писмо не лъха искреност...   
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ