Темата за бойкотите на Димитър Бербатов и Матей Казийски продължава да бъде актуална и днес. Футболните национали имат нужда от лидер, от опитен играч, който да ги поведе в битките. Бербо можеше да изпълнява тази роля, но вече повече от пет години не иска и да чуе за представителния тим на България. 

Волейболистите ни пък изпитват въпиюща нужда от Матей, тъй като в началото на януари им предстои тежка олимпийска квалификация в Берлин. Не че нямат възможности да успеят, но с присъствието на Казийски шансовете щяха да са далеч по-големи.
 
Днес Димитър и Матей можеха да станат любимци на нацията. Не че и сега не са, но заради бунта си спечелиха доста врагове. Можеха, ако бяха постъпили по следния начин.

Оставят на заден план пререканията си с шефовете на федерациите – футболната и волейболната. Излизат  с декларация пред цялата общественост, че България е над всичко, че ще играят за нея, но... бойкотът им продължава. Бойкотират обаче само ръководителите. Обявяват, че не са съгласни с методите им, но въпреки това ще играят за родината. И играят за нея - истински, така както те си знаят и могат.

Повярвайте, тогава всички щяха да им ръкопляскат и да ги обявят за победители. И щяха да ги заобичат още повече . Затова обаче се изисква голяма смелост и огромно мъжество. Изисква се още нещо - да бойкотираш и... егото си.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ