От години българският баскетбол е на дъното. И клубният, и националният. Резултатите или по-точно липсата на каквито и да било резултати са доказателство. Скандалите от края на миналия сезон още повече вкопаха надолу спорта, който се гордее, че е за интелигентни. Бил е такъв преди десетилетия, но сега със сигурност не е. Чужденците, които всеки клуб мъкне на килограм, също убиха баскетбола. Това не го казваме за първи път, а го дъвчем години наред. Всички в клубовете отговарят в един тон - гоним резултати, само с българи няма да стане, ще ни бият като кучета. Господа, какви по-точно резултати гоните - да не би да прескочихте групите на Еврокъп или да стигнахте до групите на Евролигата. И с чужденци, и без тях, ви бият като тъпани, поне опитайте да развиете някое българско момче. Точно сега надеждица има, макар и малка.

Три от водещите клубове у нас взеха да влизат в правия път, макар да закъсняха поне с десет години. Тоталната разруха в "Левски" принуди Константин Папазов да използва само българи. Какво като ги няма Чалмърс, Джумейн Джоунс и Мичич, да не би "сините" да падат под път и над път. Напротив - българите играят като за последно. Падат в Адриатическата лига. Гаранция ли е, че с американците нямаше пак да падат. Кога друг път Павлин Иванов, Павел Иванов, Христо Захариев, Алекс Симеонов и Деян Карамфилов щяха да получат толкова минути, ако не бяха врътнали кранчето с парите на Тити и компания? Отговорът е никога. Щяха да седят на пейката и да затъват или да отидат в други клубове. Така без да иска принуден от трудното положение Папазов и "Левски" могат да извадят българския баскетбол от дъното, развивайки български състезатели.

В Лукойл Академик също взеха правилно решение след дългогодишна грешна политика. Крис Минков играе, но не само това, а и показва достатъчно зряла игра, която скоро ще го превърне в национал. А ако бяха в отбора Ачара, Уидън, Вергинис, Юре Лалич и останалите наемници, къде щеше да е Крис. Много ясно - на скамейката. Ама Лукойл Академик преследвал резултати и с младите нямало как. Има, но трябва само малко търпение и на резултатите ще дойде времето. Какво като Лукойл Академик ставаше 11 пъти поред шампион на България и не "произведе" нито един играч, с какво допринесе за развитието на националния ни отбор?! По-добре късно, отколкото никога, така че браво за Крис Минков. Браво и на Балкан, че дава шанс на български играчи - Иван Лилов, Павел Маринов и Тенчо Тенчев. Бъдещето е в Николай Маринов, който също трябва да получи шанс от треньора Александър Тодоров.

Погледнете само тези, които играха на европейското в Гърция за младежи. Александър Везенков е ясен, играе редовно в Арис и дърпа националния отбор. Деян Карамфилов вече играе за "Левски", Крис Минков - за Лукойл Академик, където е и Николай Грозев. Споменахме Николай Маринов, който ако започне да играе, също ще може да се разчита на него. Велислав Гълъбов отиде в Берое, където също ще може да играе и така да бъде в полезрението на националните треньори. Симеон Варчев и компания нека обърнат внимание на Денислав Вутев и Ники Стоянов, а не да пълнят отбора със сърби. Няма смисъл за един бронзов медал, който не носи нищо, да прецакаш бъдещи български таланти. Така че надежда има, въпрос на желание на ръководителите е да заложат на Made in Bulgaria. Няколко години преболедуване и търпение и нещата може да се пооправят.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ