Напълни ни телевизорите и компютрите с лиготии, от които изскачаше лицемерие. Колко обичал “сините”, колко им се прекланял, как си оставял сърцето и душата на терена.

 

“Запомни едно”, припяваше Валерката, “моята любов е много по-голяма от твоята любов!”.

 

Само дето не стана ясно за “Левски” или за Николетка иде реч, чийто силикон е много по-голям от всеки силикон. Уточнение – силиконът на егото, а не онзи, за когото някои премляскват страстно. То и силиконът на Божинката е много по-голям – тоя  на самочувствието.

 

И докато ни облъчваше със синята любов, някогашното дете-чудо си редеше трансфер в чужбина. Хукна първо в Уест Хям, ама “чуковете” не са прости. Набиха му един чук и марш обратно в България.

 

Валери пак взе да се кълне в синята любов. Направи го след гола в последната минута от дузпа срещу Черно море, при който така се радваше, че все едно не Германия, а той е станал световен шампион.

 

Дръпна една реч пред камерите и микрофоните. Как щял да остане на “Герена”, как не се натискал на другите отбори. Натискаше се и още как. Като на Николетка едно време.
 

Валери тръгна на поредната тур обиколка из Европата като панаирджийска мечка. Накрая изморената мецана кацна в Тернана. И Николета престана. Престана да му мрънка, защото България и София и се виждали някак си тесни и сиви.

 

Божинов, Божинов... Какво ще показваш сега в любимата ти Италия – как я мяташ, как я бараш, как я движиш и как я вкарваш. Топката, естествено, не Николетка.

 

Там е работата, че нито я мяташ, нито я бараш, нито я движиш, камо ли да я вкарваш. Топката, естествено, имам предвид. Видяхме те в България, където те приютиха, след като никой в Европа не те искаше.

 

Накрая я метна. Не топката, а лъжата. По левскарите я метна и избяга...

 

Ама феновете не забравят. Помнят като слонове. Едно е сигурно, Валери повече никога няма да се върне на “Герена”. Стори ли го, събличането на Ивайло Петев ще изглежда като модно ревю на еротично бельо.

 

И докато ние, баламите журналя, както ни наричат "галено" из форумите, си драскаме, наш Валери продължава да... съди Спортинг (Лисабон). И да иска... 6,5 милиона евро от португалските “лъвове”, задето изпълни два тъча и три корнера при “златния” си престой при тях. Какво безумие! Каква цена на два тъча и три корнера – цели 6,5 милиона евро! Ей това е барване и пипане.

 

Божинка, Божинка, как ни мяташ, как ни хвърляш в тъч – и нас, и португалците. И как пак ни припяваш, че силиконът ти е много по-голям от силикона ни. Силиконът на безочието, натруфената гордост, нахалност и алчност.
МИХАИЛ ДОКОВ/БЛИЦ