Латинският израз „quod erat demonstrandum” (Каквото е трябвало, вече е доказано) се използва преди всичко за завършени доказателства на логически задачи или математически теореми. В случая важи с пълна сила както за Кристиано Роналдо, така и за Реал (Мадрид). Португалецът направи в един финал това, което иначе почти винаги прави. „Кралският” клуб пък направи това, което досега никой не бе постигал.
Защита на титлата в Шампионската лига? Почти невъзможно, при всички тези класни отбори. Силно представяне на Кристиано Роналдо в един финал? Рядко да се види такова нещо.
Това бяха мненията, които изразиха много експерти преди сезона. Това са възгледи, които Кристиано Роналдо и Реал (Мадрид) опровергаха в Кардиф. Защото това 4:1 (1:1) срещу Ювентус беше не само 12-ата спечелена титла за „белите” в най-важната клубна надпревара на Европа, но и отговорът на испанците на два мита, които някои с удоволствие разпространяваха.
Реал е първият отбор от създаването на Шампионската лига през 1992 година, който успя да защити титлата си от предходната година. И той го направи срещу Ювентус по убедителен начин. Не в първото полувреме, когато двата тима водеха изравнена борба в една неспокойна, но интересна среща, а във втората част: Както и на 1/4-финала срещу Байерн, но без дълъг период с числено превъзходство, „кралете” се развихриха и не оставиха на тима от Торино почти никакъв шанс.
„Словото на Зидан на почивката беше позитивно. След това през второто полувреме показахме колко добри сме”, каза Кристиано Роналдо след последния съдийски сигнал.
В 82-ата минута Алекс Сандро отправи удар с глава за торинци и топката премина близо покрай вратата на Реал. Това беше първият опит на италианците след размяната на полетата. Между почивката и този шанс футболистите от Мадрид се погрижиха да откроят ясната разлика, водени от звездата Кристиано Роналдо.
Португалецът нямаше с какво да се похвали във финалите от близкото минало. При предишните два триумфа на Реал в Шампионската лига през 2014 и 2016 година той имаше дискретни появи срещу Атлетико (Мадрид), а те му донесоха критики. С Португалия той достигна финала на Евро 2016 във Франция, но заради контузия за него всичко приключи твърде рано.
Роналдо имаше да доказва нещо и точно това направи в Кардиф. В началото трудно се справяше в единоборствата с мощните защитници на Юве, но след като многократно смени позицията си в силно ротиращата се офанзива на Реал, още с първия си удар имаше успех. Той подаде топката вдясно на Дани Карвахал и оползотвори неговия върнат пас в гол за 1:0, въпреки че топката рикошира леко и в Леонардо Бонучи.
След гола си Роналдо напълно навлезе в мача. Защитата на торинци бе в краката му, не се движеше много, но направи всичко, за да се отскубне от противниците. Голът за 3:1 бе напълно описателен за разликата в силите между италианците и испанците след почивката. Докато Леонардо Бонучи само чакаше в центъра, Роналдо нападна с неговия неподражаем хъс към гола и посрещна паса на Лука Модрич на първата греда. Възнаграждението бе, че този гол предреши един финал, който накрая изглеждаше все по-едностранен.
Неизбежно бе Роналдо да стане жертва на разочарованието на Ювентус в края на мача, както при първия жълт картон на Хуан Куадрадо. Португалецът беше главният виновник за загубата на торинци. Той не само опроверга критиците си, запращайки Реал в посока към защита на титлата, но и постигна с този тим нещо, което преди финала бе по-скоро немислимо. С отбора от Мадрид той подари на твърде високо възхваляваната отбрана на Юве четири гола и при това с един повече, отколкото италианците бяха инкасирали в предходните си 12 мача от турнира през целия сезон. Това беше само един допълнителен аспект, защото това, което ще остане като спомен от финала на Шампионската лига през 2017 година, е, че Реал може да защитава титли, а Роналдо може да играе и на финали.
„Това отново беше един впечатляващ сезон с връхна точка в Шампионската лига”, завършва равносметката си суперзвездата на Реал.
Даниел Бусе, Goal.com/de
Превод от немски: Георги Георгиев/БЛИЦ СПОРТ
