Мартин Камбуров се разсърди. Взе си играчките, събра си багажчето и слезе от влакчето, пардон – от Локомотив (Пловдив). Ако човек не знае кой е той, ще си помисли, че става въпрос за млад и чувствителен момък, нямащ сили и възможности да се изправи срещу проблемите. А Мартин е на 36 години. Опитно куче! Врял и кипял във футбола. Тартор, уникален голмайстор! Но тези му качества се изпокриха в някой храст на „Лаута”.

Защо Камбуров се разсърди? Бил обиден заради обвиненията, че участвал в черно тото. Разсърдил се и на ръководството, че никой не го защитил. В случая е прав. Босовете на клуба трябваше да излязат с декларация и да подкрепят капитана си. Така се прави навсякъде по света. Но за останалото реакцията му е като на ощипана девойка.

Всъщност, дали наистина Мартин бойкотира само заради това? Или има и други причини. Вероятно липсата на пари, тъй като такива вече трети месец не дрънчат в джобовете на футболистите.

Но даже и да е така – има си други начини да реагираш. Направи го като мъж. Като лидер на отбора. Не вдигай инфантилни панаири с бягство от тренировки и от тима. Поговори с босовете един път, втори път, трети път. И ако няма ефект, застани зад съотборниците си публично, не се крий от медиите, а свикай пресконференция.

Но Камбуров си е избрал ролята на разсърденото момченце, която никак не му отива на годините. Не му отива и на уникалната репутация, изградена сезони наред с безкрайни попадения в противниковите мрежи и петте първи места в класацията за голмайстор на „А” група. Сегашното му поведение си е равно на кристален автогол. А Мартин няма нужда от такъв в края на бляскавата си кариера.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ