Джеки не беше добър футболист, той беше прекрасен футболист. Един от най-големите в цялата ни история. Лидер, капитан, изключителен на терена. Георги Димитров надскачаше не само противниковите играчи, а и времето. Къде ти през 80-те години да видиш как защитник изнася топката, как се включва в атака и бележи голове. И то какви – исторически. Срещу Байерн с екипа на ЦСКА, срещу Франция с националния тим. А колко попадения е предотвратявал. Безброй като звездите на небето.
Winbet - истинската тръпка от победата! (18+)
Джеки играеше интелигентно, красиво, с лекота. Повеждаше ЦСКА и националния отбор напред, вдигаше купи, титли, трофеи. Затова феновете го обичаха, затова отдавна е намерил място не само в Алеята на славата в Борисовата градина, но и в българския футбол въобще. Видяха класата му не само тук, но и на Запад. Във Франция с фланелката на Сент Етиен се превърна в легенда. Там и до днес го ценят и ненапразно предпоследният етап от лечението му премина във френския град.
Георги Димитров беше добър човек. Бих казал – изключително добър. Никога не пестеше думите си и казваше всичко на всеки право в очите. Обичаше да повтаря, че няма нищо по-лошо от лицемерието и по-добро от откровеността.
Джеки постигна забележителен успех в българския клубен футбол на европейската сцена. Той и Красимир Безински са единствените, играли на два полуфинала в Европа с наш отбор – ЦСКА. През 1982 година за КЕШ и през 1989 година за КНК. И забележете само. И Джеки, и Безинеца си отидоха от този свят от едно и също заболяване.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
