Битката идва. Битка срещу най-неудобния съперник в цялата история на националния отбор. Страшните и зловещи шведи, които вече цели 50 години не сме побеждавали, вече са тук в бойна готовност да ни посекат отново.

Но стига вече. Стига шведско робство. Време е за мъст. За да постигнем най-сетне заветната и така и неизпълнима цел, е нужно най-опитният и най-добрият Ивелин Попов да се събуди. И да поведе своите. Нужно е най-сетне да изиграе голям мач срещу голям съперник. Да вкара гол. Важен и решителен срещу именит противник.

Попето не го е правил вече две години и половина. От март 2015-а, когато се разписа за равенството 2:2 срещу Италия в европейска квалификация. Хич не е кратък този период, нали?! Оттогава досега е изиграл 16 мача за родината и е отбелязал едва  три попадения и то срещу далеч по-скромни тимове, които преди наричахме „футболни джуджета” – Малта, Люксембург и Беларус.

Срещу класните състави обаче Ивелин не беше класен и сега е крайно време да стане,  да сложи лентата на ръката си и да се впусне като истински мъж във важната битка. Да, шансовете ни за Мондиала в Русия може и да са минимални, но трябва да излезем с чест от двубоя в Швеция. Трябва да го спечелим.

Нужно е и другите да се събудят и да бъдат воини на терена. Такъв, какъвто беше треньорът им Петър Хубчев в златния период от историята на националния отбор.

Защото битки от ранга на тази утре вечер се печелят най-вече с характер и мъжество.

Да, вечните скептици ще се усмихнат иронично и ще кажат: „Какво мъжество, след като половината от националите нямат и на 30% от качествата на Пеневата чета”.

Може и да ги нямат, но бъдат ли мъже на терена, ще успеят. Мъже, които трябва да осъзнаят, че не е толкова важно дали си повикан в националния отбор. По-важно е какво ще направиш с националната фланелка. Дали ще я разходиш из терена, все едно си из алеите на Борисовата градина, или ще я изпотиш и изцапаш с кръв. С кръвта на победата. За това се иска да имаш сърце. Българско и силно!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ