20 май 1992 година. Този ден е специален в живота на най-успелия български футболист Христо Стоичков! На този ден в Лондон, беше слънчева сряда, а нощта по-късно - ведра и красива, „Барселона” за първи път в своята история спечели последната Купа на европейските шампиони, преименувана след това на Шампионска лига! Направи го с Дрийм тийма на знаменития Йохан Кройф и така Ицо стана първият и засега единствен български футболист, печелил ценното отличие!

Беше само на 26 години, но вече бе зрял мъж, със здраво семейство и солидна биография зад гърба си, отдаден на кариерата в преследване на големите успехи и мечти! Всичко това се случи в меката на футбола – стадион „Уембли”, пред погледите на над 80 хиляди зрители по трибуните, сред които и някои кралски особи.

Този ден стана специален и за моя скромна милост, защото за първи път излизах в чужбина и имах привилегията, честта и удоволствието като пратеник на пловдивския вестник „Марица”, където работех по онова време, да бъда сред малцината акредитирани родни журналисти в английската столица, които гледаха на живо триумфа на Стоичков!

Всъщност след финала, спечелен срещу италианския „Сампдория” с 1:0, с гол на Роналд Куман от фаул в продължението, видях и разбрах какво означава за Барса, за цяла Каталуня моят сънародник, тръгнал по пътя на славата и безсмъртието! Случи се така, че когато излизахме от стадиона след награждаването и празненствата на победителите, тъй като журналистическите ложи бяха по-близо до огромния сектор с привърженици на испанския отбор, вървях редом с тях. Щом разбраха, че съм от България, от Пловдив – родния град на един от техните идоли, десетки ръце ме вдигнаха и ме понесоха във въздуха като перушинка!


Всички започнаха да скандират името на Стоичков и пееха химна на „Барселона”. Така и не разбрах как се озовах до един от изходите на стадиона, придвижен от многобройната тълпа. В този момент действително се убедих, че футболът е магия, при това световна, за милионите зрители по света, които пълнят стадионите и преживяват със своите любимци и герои  случващото се на зеления правоъгълник.

А с песните и скандиранията, с хореографията правят от играта празник и фиеста, които допълнително дават сили и криле на гладиаторите долу, на арената...

Христо покори много върхове с ЦСКА, „Барселона” и националния отбор на България. Нямат брой титлите, медалите, индивидуалните  отличия, завоювани от него в богатата му състезателна кариера. Имаше върхове, нормално бе да има и спадове - това са нещата от живота, съпътстващи всеки един човек докато е на тази земя. Но на два свои принципа Стоичков не изневери и до днес – любовта и уважението към съотборници и публика! В който и отбор да е играл, каквато и фланелка да е обличал, той никога не казваше „АЗ направих това” или „АЗ постигнах онова”, а винаги – НИЕ! За него отборът, колективът винаги беше над всичко и над всички!

Не спираше да твърди, че без останалите 10 на терена един играч не означава нищо! И не може да направи нищо, тъй като сам е „Господин Никой”! Затова сега за него в София идват световни легенди, само споменаването на чиито имена те кара да настръхваш! За да се поклонят пред Ицо и да засвидетелстват уважението си към него!        

Другото му преклонение е пред тяхно величество зрителите! За тях носителят на Златната топка открито казваше, че без присъствието и подкрепата им футболът, играта въобще, няма да са същите! За България и заради тях той умираше на терена - така изкара цялото световно първенство в Щатите на инжекции, стиснал зъби от болка от нестихващите контузии по стоичковски, почти до счупване! „Има две неща много важни в моя живот, без да изключвам другите отбори, в които съм играл: България и ЦСКА, националният отбор и Барса”, твърди Стоичков в книгата „Футболните битки за Пловдив” и полувековният му живот е повече от доказателство за това!

А настоящият юбилей „50 години номер 8” е едно от най-ярките! Привържениците в България най-после трябва да си отдъхнат и да са доволни на сто процента. Защото този бенефис е посветен на тях и организиран най-вече за тях. Те винаги са мечтали за този ден и най-после ще могат да изпълнят „Васил Левски” до последното местенце и по достойнство да уважат своя идол!

Който пък реши да сподели своя личен празник с тях и с онези, редом до които е играл или пък с които е кръстосвал шпаги през годините. Затова няма нищо чудно, че толкова световни легенди на най-популярната игра, в това число слагам и родните „Герои от САЩ’94”, потвърдиха присъствието си на Националния ни стадион! Защото Христо Стоичков е не само сред най-успелите наши сънародници, той е най-популярният българин и произнасяне на името му отваря като с вълшебна пръчка непревземаеми крепости, стени, врати и замъци! Който не вярва, нека попита някой от многобройните му гости, преминали хиляди километри заради него! Всички те уважаваха и продължават да уважават Ицо заради неговия характер.

За този характер великият Хендрик Йоханес Кройф, отишъл си от този свят на 24 март тази година, мир на праха му, който взе под крилото си нашето момче, твърдеше, че е закърмен със „зло мляко”. Но в най-голяма степен успя да го доразвие и донаучи като играч и човек, че пътят към големия успех преминава през огромен труд, дисциплина и ред, че само по този начин се става характер. Неща, които Христо бе започнал да усвоява още в България с червения екип. Това в най-голяма степен обяснява колосалните му успехи, както и пълния стадион, билетите за който свършиха няколко месеца преди събитието! Като в доброто старо футболно време.

20 май 2016 година. Този ден също е специален в живота на най-успелия български футболист Христо Стоичков! Пак има голям мач, световният футболен гений отново е в центъра на събитията, а празникът в душата му извира на пълни струи! Разликата сега е, че този път резултатът е без значение, всъщност двубоят предварително вече е спечелен от него. С уважението и преклонението, което Ицо демонстрира към привържениците у нас, към България! Затова съм сигурен, че всеки на стадиона и много от зрителите пред телевизорите ще искат да му изкажат своята признателност за изживените, за неповторимитеи незабравими мигове на гордост и самочувствие, с които ни даряваше и зареждаше през годините! Ще му кажат онова, което произнасям с емоционален глас от цялото си сърце и душа:  „Христо Стоичков, благодаря ти! Честит юбилей!”
ДИЯН НИКИФОРОВ, Българско национално радио – Радио Пловдив