Eвро 2012 отмина, сега е времето за анализи и разбори. Като един от 1 440 896 души гледали от мястото на събитието (посетили стадионите в градовете домакини) имам правото на своя коментар, въпреки че чисто футболните неща, макар и не толкова детайлно, могат да се видят и от телевизионния екран. Без излишна скромност ще кажа, че се сбъдна прогнозата ми за последния мач между Испания и Италия. Предрекох, че ни очаква резултатен и запомнящ се финал. Да, с различен заряд, но тази среща ще се помни дълго, както от хората на Иберийския полуостров, така и от живеещите на Апенините.За нас първенството бе поредното без участието на националния ни отбор, надеждата е след четири години, когато ще участват 24 страни. След финала между Испания и Италия за минутка разговарях с Емилио Бутрагеньо. Легендата на испанския футбол ми пожела на шампионата във Франция нашият и техният отбор да се срешнат не във груповата, а в елиминационната фаза. Дали Ястреба освен зорко око има и гадателска дарба, ще разберем след време. За футболните схеми, концепциите, тактиките, героите и победителите ще се говори и пише тепърва. В следващите няколко реда искам да ви разкажа за нещата покрай футбола – за духа на първенството, за живота в Украйна и докъде са стигнали наследниците на Великата Киевска Рус в началото на третото хилядолетие.

Тръгнах за Украйна с много предубеждения и нагласи. Някои от тях се затвърдиха, други се промениха. За бившата съветска социалистическа република, която в момента е най-голямата европейска държава по площ (като изключим естествено Русия, която на всичко отгоре е разположена и на два континента), се знаят доста неща. Доскоро бяхме в един строй и под един похлупак. Хиляди са браковете между българи и украинки, а и кой ли е нямал вземане - даване с тях по нашето Черноморие. Ако трябва с няколко думи да се опише Украйна, хубава страна – хубави хора. Славянски души с благородни лица, близък манталитет, разбираем език, евтини стоки и услуги и много, много красиви жени. Какво му трябва повече на един турист. Къде другаде преди финала ще те почерпят бира, защото са те помислили за италианец. Тук явно не намират разлика между българското - бяло, зелено, червено и италианското зелено, бяло, червено. Същата процедура се повтаря и след финала само защото си се наредил на опашка за пенливата течност със сак на „Барселона”, а Испания е вече шампион. Чуждопоклонничеството и тук се среща.Нормално, доста време са били управлявани от други народи.
 

Като споменах бира, в Украйна тя се консумира под път и над път. Пиенето на бира дори и в 8 сутринта (когато ние в България си смъркаме кафето), на крак или ходейки по улиците се е превърнало в национален спорт. Правят го почти всички, без разлика от пол и възраст. Съвсем нормална гледка за Киев е да видиш рано сутринта елегантно облечена жена, крачеща към работния офис, в едната ръка носи лаптоп или дамската си чанта, а в другата - отворена половин литрова бутилка бира. Спира, отпива и продължава. Или пък друг епизод, младежка компания – дамска, по-рядко смесена, навярно студенти, си лежат в тревата на един от многото киевски паркове, всеки с бира в в ръка. Може би защото със закон е забранена консумацията на друг алкохол по улиците.

Дано не сте ме разбрали погрешно - с изключение на алкохолиците около Централната гара, пиян човек не видях. Може би мотото е „Всекидневно, но умерено”. Това се потвърждава и от официалната статистика на един от спонсорите на Евро2012. Количеството изпита бира по време на първенството е с 50 % повече от еврошампионата преди 4 години, а той се проведе в бирените страни - Австрия и Щвейцария! Украинската бира не лоша. Опитах от шест вида и поне половината от тях бих си поръчал по куриер в България. На една от бирите случайно се загледах в етикета – традиция от 1715 година - почти 200 по рано от първата българска марка.

Може би с това трябваше да започна - трите неща, характеризиращи Киев, са многото зеленина, безбройните църкви, манастири и красивите жени.
 

ЗЕЛЕНИЯТ ГРАД. Не съм се ровил в официалните статистики, на пръв поглед по площ Киев е не по-голям от София, но с много повече паркове и градини. От най-високото място в града се виждат огромни територии зеленина. Град в града. Да се чуди човек как може парк с размера на пловдивския „Лаута” да е облизан и подреден като аптека. В централната част всички градинки са с фонтани, при това работещи.

ЦЪРКВИТЕ. Малко са хората, знаещи точния брой на църквите в Киев. Изкачвайки се на някой от хълмовете, ще забележите безбройните златни кубета. Християнството датира от 9 век, а Киевската Рус е втората славянска държава, приела кирилицата. Съвсем случайно в неделя реших да разгледам прочутата Киево-Печорска лавра. Всъщност това е манастир, разположен на два хълма на западния бряг на река Днепър или както я наричат украинците - Днипро. До неотдавна 100-метровата камбанария е била най-високата постройка в Киев. Началото е поставено през 11 век, когато първите монаси са издълбали пещерите, съществуващии до днес. Въпреки че са много, всички църкви в комплекса бяха пълни в неделната утрин, при това предимно от млади хора. Мъжете, облечени празнично, а жените - покрили главите си с местните шалове. Заслужава да се видят и църквите „Света София”, „Свети Андрей” и манастира „Свети Владимир”. Първата е прочута с изображението на молещата се Дева Мария. За изписването на дрехите й са използвани 21 нюанса на синьото. Трите обекта са разположени близо един до друг - пет минути пеша са достатъчни, за да ги посетите. По-късно, пътувайки до Днепропетровск и Одеса, установих, че във всяко населено място в Украйна, дори и в най - малките селца, има изграден православен храм. При това всички със златни кубета и добре поддържани. Малко по-нататък ще разкажа и за живота в провинцията.

НАЦИОНАЛНОТО БОГАТСТВО. Страната е на първо място в Европа по добив на захарно цвекло. Тук са най- големите находища на манганова и титанова руда, но националното богатство, славата на Украйна са жените. За прелестните украинки бях чул доста неща, но друго е да се убедиш от първа ръка. Всички истории и легенди, които се носят за жените в Украйна, са на 100% истина. Сякаш повечето току-що са слезли от билборд, рекламиращ козметичен гигант. Чисти лица, дълбоки очи, търсещ поглед. При всяко по-дълго странстване в чужбина, връщайки се със самолет, не съм отделял поглед от българските стюардеси. За първи път не бе така.

Ако на света има жена, конкурираща българката, то това е украинката. Повечето са облечени стилно, много от тях дори предизвикателно. Като прибавим и за незатихващия интерес към връзка с иностранец, положението на сам мъж – чужденец става рисковано. Още с кацането на международното летище пъхват в ръката ти каталог с информация за над 50 000 украинки, готови за брак. По информация на министерството на
правосъдието за последните шест години 30 000 жени от страната са сключили брак с чужденец. Най-често новите роднини са от Израел, САЩ, Испания и Турция. В тези страни има организирани сватбени турове „До Украйна за жена”! В съзнанието ми изплува спомен от моето детство. В родното село на баща ми младежи заминаха да учат в Украинската ССР - бъдещи специалисти за новостроящите се военни заводи. Всички се върнаха женени .Чак сега, след толкова години, разбрах, че да устоиш на това изкушение, при това за дълъг период от време, е нечовешко усилие. Въпреки този сватбен туризъм и днес жените в Украйна са с 20% повече от мъжете. От 1990 година насам страната е с отрицателен прираст. Средната продължителност на живота е 68 години - за жените 74, за мъжете 62.

След обстойния анализ на украинската жена, няколко думи и за мъжете. Поне половината от тях и почти всички униформени са с тегло под нормата, направо слаботелесни. Теорията за пиенето на бира и образуването на корем тук не важи. Да видиш дебел мъж е рядкост, а жена - направо събитие.

МАФИЯТА. Говори се, че украинската мафия е много силна , по-влиятелна и от италианската. Не мога да кажа нищо, слава богу, не съм имал допирна точка с едрите мъжаги.

ПАРИТЕ. Местната валута се нарича гривня. Сега курсовете са с приблизителни стойности 10 гривни - евро, 8 - долар или 5 гривни са 1 лев. Ниският курс е причината по улиците на Украйна да залежават тонове от дребните монети. Парички с номинал 1, 2, 5 и 10 копиоки не привличат вниманието дори на местните клошари. В банките и обменните бюра разменят всякакъв вид валута, но по подобие на България до 1997 година всички си смятат богатството в американски долари. Средната работна заплата е различна, в зависимост от региона. В Киев е около 350 долара, в най-бедните райони - около 150.

Старата част на Киев, близо до Андреевската църква, е като тези в Созопол и Несебър. Тесни калдъръмени улици, десетки сергии, отрупани със сувенири и много художници, показващи творбите си на открито. Ако имате дарбата да правите пазарлък, може да свалите доста от цената. Всички сгради в Киев са огромни. В един жилищен блок могат да се поберат пет наши, при това почти всички са без тераси. Тук са си запазили едно от удобствата на социализма, всички са на централно парно отопление.

За едноседмичния си престой в Киев разгледах доста от кварталите на града и успях да преброя точно 7 бездомни кучета. Малко са и хората, разхождащи този вид домашен любимец по улиците и парковете. А там в парковете - позната родна картинка. Местната лайкучка заема местата по пейките от ранна утрин. Само мъже - предимно пенсионери, темите познати - политиците, цените, футбол ....

И тук, както в Западна Европа, доста от тротоарите са асфалтирани. За разлика от междуградските пътища улиците на Киев са в прекрасно състояние. Без дупки и кърпежи. Въпреки че централната улица „Хрещатик” бе превърната във фен зона и бе затворена по време на европейското първенство, задръствания, дори и в центъра, липсват. На всички по-големи кръстовища преминаването се контролира от регулировчик, от сутрин до късно вечер. И тук както бе у нас преди 20 години, всяка кола може да бъде такси. Достатъчно е само да махнете с ръка. Внимавайте, защото в автомобилите няма апарати и всичко е на договорка. Градският транспорт е добре планиран и евтин. Билетът за метрото е 2,5 гривни ( под 50 стотинки), а за автобусите, трамваите и тролеите - 2 гривни. Следващите няколко реда са специално за хората, отговарящи за визията на колите от градския транспорт в големите български градове. В Киев на много от автобусите с едри букви, по цялата дължина на превозното средство, е написано „Отива до гарата’, „Отива до делфинариума„  и т. н., на украински и английски. Голямо улеснение за шофьорите и решава веднага два проблема .У нас на табелка колкото носна кърпичка, с не много едър шрифт, е написано откъде и докъде пътува превозното средство. В България всекидневно съм ставал свидетел на това как вечно питащите бабички от първата врата на автобуса, в монотонно темпо разпитват ли разпитват! А как да се ориентира незнаещия български език чужденец? Известно време работех в радиостанция, завзела ефира в градския транспорт на Пловдив, и 90 % от шофьорите ми станаха приятели, останалите десет също искаха да се сприятелим, но нямах физическата възможност. Търпеливи и работливи момчета, но нито един не знаеше чужд език!

В Украйна наричат пазителите на реда и милиция, и полиция. Не зная дали заради ЕВРО 2012, но бяха навсякъде. Патрулират в екипи, обикновено по трима. Останах с впечатлението, че всеки втори мъж е милиционер. Патрул след патрул, все пак за туристите това е добре. И за да не си помислите, че Киев е истинския рай и всичко е цветя и рози – ето и малко тъмни нюанси. По подобие на другите страни от тези географски ширини и тук се яде, пие и захвърля. В нощта след финала главната улица „Хрещатик” се бе превърнала в огромно сметище. По един метър от двата края безброй бутилки, кофички и торбички. А гостите на първенството за съжаление на домакините бяха малко и представляваха под 10% от празнуващите.

При опита си да говориш на английски в магазините, изпитваш познато и у нас чувство – отсреща веднага завишават цената. Така че, съветвам ви, упражнявайте си падежите! В Украйна всички говорят руски. Малцина, дори и сред младите хора, знаят западен език.

Просяци и клошари и тук не липсват и са на обичайните места - подлези , автогари и гари. Точността не е присъща за украинеца. Пътувайки с автобус до Днепропетровск, спирахме през час. Обявената почивка 10 минути продължава 20, престой 20 става 30. Някои от Вас ще останат разочаровани, но за украинската кухня ще пиша съвсем малко. Човек от всичко не може да разбира! Каквото опитах, ми хареса, но аз не съм спец на тема храна. За доказателство ще ви кажа, че вкъщи изяждам супата преди жена ми да я застрои. Какво пък толкоз – някаква застройка!

Ползите от европейското първенство тепърва ще се пресмятат, но украинците са очаквали повече. Броят на чуждите туристи не е голям. Поговорката, че “когато гори у съседа, не е хубаво да се радваш”, важеше с пълна сила в Украйна. Кризата в Европа спря доста от желаещите да наблюдават футболните срещи на живо. На финала италианските тифози бяха не повече от 4000. Прибавяме и призива за бойкот на част от европейските политици.

ПРОСТИТУЦИЯТА. Няма как в страна с толкова хубави жени да липсват жриците на любовта. Седейки на гарата, към групата журналисти, чакащи влака за Одеса, с бодра крачка приближи младо момиче. Външният вид ни подсказа, че е проститутка. Професионалният ни опит ни помогна без категоричен отказ и с малко въпроси да изкопчим нужната ни информация. Въпреки че до края на първенството оставаше само един ден, като равносметка то бе слабо за представителките на най - древната професия. Напливът на колежки от други страни и не особено големия брой туристи са били по-малкото зло. Според Татяна (поне така се представи) голямата беда дошла от обикновените украинки. Странно, но много от тях са се отдали на секс за една нощ, без пари или подаръци. Ей така, просто секс със чужденец. Къде на шега, къде на сериозно се повайкахме, че много късно научаваме това. Иначе хората близо до този вид удоволствие казват че повечето най-елитни проститутки в света са украинки.
 

СТРАНА НА КОНТРАСТИТЕ. Също както в България и други не толкова развити страни, украинците се делят на привърженици на Тимошенко и нейни противници. Обичащи президента Янукович и мразещи го. Едните са за „Запада” - другите за „Москва” . И тук има огромен контраст между столицата и провинцията.

ПЪТУВАНЕ И ПРОВИЦИЯТА. Пътуването с влак в Украйна е приятно изживяване. Гарите са чисти, добре осветени, милиционерите - през метър. Седалките в залите не са удобни за дълго стоене, двайсет минути и си се схванал. Навярно умишлено, всеки бездомник, опитал нощен престой, става и отива навън - дори на тротоара е по-удобно. Тоалетните от 22 до 6 часа са безплатни, контактите за зареждане на мобилни телефони - достатъчни. Информацията за международните превози се поднася на различни езици .Колко приятно ти става като чуеш на чист български, че влака от София за Москва е на първи коловоз! Влаковете пристигат и тръгват навреме. Всички вагони са спални. Делят се на „купе” и „плацкарт”. В първия вариант сте четирима, във втория общ цял вагон, точно петдесет и шест легла. Във всеки вагон има шафнерка. Скоростта е прилична - разстояния от по 600 км се изминават за 8 часа. Може би от социална гледна точка влаковете не се движат по най-прекия път. От Киев за Одеса през Виница. Все едно влакът от София за Бургас да минава през Кърджали. Цените на билетите са сравнително евтини, за същите 600 км бърз влак от 80 до 90 гривни (16 -18 лева ). В провинцията на всяка гара още със спирането на влака те атакуват лелки с различни лакомства. От малини в пластмасови кофички, буркани с туршии до 50 сантиметрови пушени риби.

Релефът на Украйна е предимно равнинен. Нивите не навсякъде се обработват, но територията е огромна и могат да си го позволят. Житата не са по високи от 20 сантиметра , при това жътвата бе започнала.

Пътувайки със влак и автобус до Днепропетровск и Одеса, имах възможност да се докосна до живота в малките градчета и селца. Повечето от тях се обезлюдяват, посоката е ясна, към големите центрове. Селата почти като нашите са населени предимно с възрастни хора. Баби и дядовци, които вече си пият бирата седнали. Далеч от градската суета, съвсем близо до природата. Хора, радващи се на дребните, истински неща от живота. Дори и преминаването на влака тук е събитие. Къщите са предимно на един етаж и всичките еднакви. Сиви мазилки, прозорците в циганско синьо. Така поне следващите 50 години няма да ги боядисват. Като споменах циганско, в Украйна това малцинство е 0,01% от населението. Сигурно и за това животните се разхождат свободно и без надзор по ниви и поля. За пътуването с автобус вече написах не чак толкова добри неща. Освен дългия и нерагламентиран престой, да загубиш контрол ще ти помогнат и пътищата. Единствено си заслужа да пътуваш по ремонтираните магистрали между градовете домакини на футболното първенство. От първия до последния километър цветът на асфалта е един и същ. Навсякъде другаде - отчайваща картинка. С много ловкост и талант, автобусният шофьор успяваше да докара стрелката на километража до 60. На връщане от Днепропетровск на съседната седалка до мен пътуваха баба, дядо и внуче. Разбрах че са тръгнали на море в България. През Киев и Одеса до Варна. Старецът явно и друг път бе преминавал това разстояние. С много жар и патос обясняваше на своя наследник как автобусите в Украйна се движат с 60 км.в час, в Румъния - с 50, в Молдова - с 40, а в България поне с 90. Как след Дуранкулак можеш спокойно да си поспиш, защото не друса, но не си заслужава. Ще изпуснеш приказните гледки от българските курорти, особено нощем - осветени и греещи, за разлика от тези по северното крайбрежие на Черно море. Как хубаво ти става на душата! Да чуеш добра дума за България зад граница и се сетих за вечните критикари у нас, мрънкащи, че магистралите не се ядат.
 

Писах са засиленото милиционерско присъствие в Киев, то не липсва и в провинцията. На разстояние от 200 км има поне три контролно - проверяващи пункта с бариера, легнал полицай на пътя и въоръжени служители, всякаква проверка на паспорт, багаж и други подробности, на които сме подложени по международните граници.

Европейското първенство в Полша и Украйна бе първото на което нямаше безплатен транспорт с влак за акредитирани журналисти и фенове със закупен билет за мач. Тази опция бе достъпна само в метрото. В един от свободните от мачове дни реших да посетя Одеса. Един от най-българските градове в Украйна. Да се пише за Одеса е доста рисковано и смело, след като вече са го правили Христо Ботев, Васил Априлов, Найден Геров и Алеко Константинов. В украинската морска столица са живели и творили Сава Муткуров, Данаил Николаев, Стефан Стамболов, Добри Чинтулов и Васил Друмев. Тук от 1886 до 1889 год. Иван Вазов пише романа „Под игото”. Липсват обозначения, а и трудно се намират местата в града, свързани с българската история, нещо върху което е крайно време да помислят от многото държавни агенции. При последното преброяване в Одеса, броят на българите е около 15 000, което е близо 2% от населението. Наричат града – Черноморския Вавилон, Малкия Париж, а заради силните подземни босове - украинския Чикаго. Една от забележителностите са ”Стълбите на Потьомкин” - 400 стъпала водят до порта, където през 1905 год. избухва работническо въстание, подкрепено от броненосеца „ Потьомкин”. Отидете и до моста ”Тешчин”- мястото на влюбените. Освен романтичната гледка към морето, ще видите и хилядите катинари, заключени за парапетите. Приятно място за разходка са ‘Крайморския”и „Френския” булевард. Операта е една от най-красивите на света, проектирана е по образец на Виенската. В Одеса са живели Алесандър Пушкин и Лев Толстой. Наследниците на последния притежават дворец в града. Туристическа атракция са и „Катакомбите”. Подземни тунели описват лабиринт с дължина 2,5 км. Тук са се крили партизаните и местните контрабандисти. В самия център са издигнати паметници на Екатерина Велика и дук дьо Ришельо, участник във Френската революция, служил във войската на императрицата срещу турците. Назначен е за първия губернатор на Одеса. Градът е побратимен с Варна, а приликата между двете черноморски столици е голяма. В Украйна смятат местните за по-особени. На 1 април и в Одеса отбелязват деня на хумора и се организира фестивал на смеха. Сувенири за спомен може да си купите от площад „ Сборная” или от открития пазар - най-големия в Европа.