Не ви ли е идвало да намалите звука на телевизора, докато гледате мач. При тъп коментар, пълен с клишета и паразити в речника на журналиста, вариантът е един. Посягаш към дистанционното, пращаш дърдоренето в небитието и си готов.
Но не и когато си включил на “Диема”. Там няма ала-бала, разтягане на локуми и идиотски фрази, от които ти иде да теглиш една нашенска. Коментаторите по “Диема” са професионалисти. Класика в жанра. Борислав Борисов, Георги Драгоев и водещият Ивайло Даскалов са най-добрите. Иво има визия, страхотен тембър, светкавична мисъл и дълбоки познания. Това важи и за Боби и Жоро, на които не им е нужно да се ровичкат в Чичко Гугъл, за да ти поднесат ценна статистическа или историческа информация. Истинско удоволствие е да гледаш и слушаш мач, коментиран от Борисов. Речникът му е богат, словото е ясно, изчистено от излишъци. Имаш чувството, че ако махнеш картината, пак ще видиш какво се случва на терена. Както се казва – и слепите ще прогледнат в такива моменти. Боби те пренася буквално на стадиона, откъдето наблюдаването на футболен мач е далеч по-добро от това пред малкия екран. Научаваш схемата на отборите, тактическата постройка, трансформациите и рокадите, извършвани от двамата треньори в движение. Борисов прави страхотни анализи на всяка ситуация, отбелязва с хирургическа точност къде е сбъркал даден футболист, как е могъл да реагира в ключовия момент. При реализиран гол ястребовото око на Боби засича и фиксира позитивното и негативното в отиграванията на играчите. Констатира неща, които за непрофесионалистите и обикновените зрители остават невидими. Неговата сила е и в аналозите, които прави при дадено игрово положение на терена с такова от предходни мачове.
Същите методи използва и другият исполин Георги Драгоев, който при интересни моменти пред двете врати дава ход на възклицанията. Но го прави естествено, без капчица превземане. Класата на Драгоев е в басовия му глас, а както при него, така и при Борисов изреченията завършват с низходяща интонация. Невероятният поглед на Боби върху играта пък се дължи на факта, че преди време той е играл футбол.
Двамата са може би единствените коментатори от всички журналисти, които не употребяват показателното местоимение “това” през път и над път. Повечето от колегите им са превърнали въпросното местоимение в паразит на речника си, използвайки го в неподходящ момент. Така например коментаторите обичат да казват “през ТОВА първо полувреме видяхме...”, “до края на ТОВА първо полувреме остават 3 минути”. Все едно след паузата на мача ни предстои на видим друго първо полувреме.  Ънканията и мънканията са непонятна материя за изчистените от паразити Боби Борисов и Георги Драгоев.
Другата сила на “Диема” е коментарното студио и задълбочените анализи на мачовете. Вече стана дума за Ивайло Даскалов, който явно подбира такива гости, които не пълнят главите на зрителите с изтъркани фрази. Аз никога няма да си позволя да говоря публично срещу други колеги и поради тази причина не ще цитирам имена. Но студията в останалите телевизии са скучни, еднотипни, в които слушаме една и съща песен: “Стана добър мач, двата отбора показаха различни лица през двете полувремена. Гостите имаха шансове, но ги пропиляха. По-добрият отбор дойде да играе футбол и заслужено победи”.
Дрън-дрън! Глупости до подлуда, от които и 5-6 аналгина няма да ликвидират главоболието на зрителя.  
 “Диема” обаче е друга планета, където всичко е изчислено с компютър, а излишните приказки, обвити от аматьорщината, са запратени в кошчето за боклук.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ