Наричат я Алгол. В превод – Главата на дявола. Дяволската звезда от съзвездието Персей. Двойна, величествена, променлива и загадъчна.
Реките на насладата преливаха, върховете на удоволствието пробиваха облаците и достигаха необятната небесна шир, а пустинята на отчаянието се превръщаше във водопад на наслада, когато Марадона беше на терена.
Не знам кой е открил магнита, но знам, че той откри магнита, с който прилепваше топката за краката си.
Не знам кой ще открие ваксината срещу COVID-19, но знам, че той откри ваксината DIEGITO-10, която избавяше народа от вируса, убиващ футбола.
Наскоро у нас се появи книгата „Божията ръка“ на Джими Бърнс. Българският преводач си е свършил изкусно работата. Всичко се чете на един дъх. В края обаче той си е позволил да напише послеслов, в който натрапва на читателя мнението, че като чуем Пеле, асоциацията е трикратен световен шампион, а като чуем Марадона – кокаин и Божията ръка. Преводачът върви ръка за ръка с автора. Солят здравата Диего.
Winbet - удвои тръпката от играта! (18+)
Лошо няма. Нека видим другата страна на аржентинския гений. Тъмната. Мрачната. Дяволската.
Само че истината, както обикновено се получава, е някъде по средата.
Диего беше Бог да терена (с някои изключения като Божията ръка) и дявол извън него (пак с някои изключения). И този, който се опитва да ни внуши, че Диего е само кокаин, бърка не в душите на марадонофилите, а в кацата на… славата.
На терена Марадона е символ на виртуозна техника, на магията на топката. Феновете му не броят спечелените трофеи, а броят майсторските му изпълнение. Там обаче е работата, че не могат да ги преброят, защото те са безкрайни.
Преди години мой приятел донесе списание, в което аржентински журналист разказва за умопомрачителни отигравания на Диего като бледен юноша с екипа на Архентинос Хуниорс. Разказваше и твърдеше, че днес да се скъсаме да ги търсим в интернет, няма да ги намерим. Защото не са записани. Защото са невидими. Вълшебно невидими. Защото са божествени – невидими и вълшебни.
Извън терена Марадона е символ на падението и онази прословута случка, в която като малък пада в нужника с изпражнения и чичо му едвам го измъква, сякаш е най-точната метафора за по-голямата част от живота му. Той често се движи по ръба на…кенефа.
Той обаче не се движеше по ръба на величието, а попадна директно в него и стана най-помпозният му представител. И не само заради световната титла от 1986 година. Не само заради превръщането на Наполи от посредствен в колосален отбор. А най-вече заради спиращите дъха изпълнения на футболната сцена.
Всъщност, ако отидете в Неапол и попитате целия град дали за тях Марадона значи кокаин, те ще ви отговарят положително. Защото мачовете на Диего за тях бяха "кокаин" за душите им. Така както и за цяла Аржентина. Не разбирай в прав текст ужасяващата дрога, а онова прекрасно чувство за футболно удоволствие.
Наричат го Диего Марадона. В превод – симбиоза между дявола и бога. Двойствен, величествен, променлив и загадъчен.
Това в действителност е той… Нещо като Дяволската звезда Алгол. Но не точно, защото в Марадона дяволът и богът вървят ръка за ръка, слети в едно…
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
