Да попаднеш в залата на славата на английски клуб си е огромно постижение. Портсмут отвори широко вратите си и покани Светослав Тодоров. Стори го в знак на уважение и признателност към българския нападател, който написа част от славната история на тима през сезон 2002/03.
 
Тогава Тоди бе водещата фигура в състава, като спечели голмайсторския приз не само в Портсмут, но и в Чемпиъншип с реализираните 26 гола. Именно той на 15 април 2003 година отбеляза решителното попадение при успеха срещу Бърнли, с което тимът му влезе във Висшата лига. 73-ата минута ще бъде помнена дълго от феновете на „помпи”, които издигат в култ своя български любимец и сътворяват песни за в негова чест.
 610x_1.jpg
Те го обичат и до днес. И винаги ще го обичат. Давам само един пример. Една моя близка учеше преди време в Портсмут. Когато споменала името на Тоди, местните хора възкликнали, че това е техният голям любимец и я погледнали с възхищение, че е българка. А когато добавила, че го познава, вече започнали да я гледат като богиня. Ако и сега отиде в крайбрежния град, ще чуете само суперлативи за Светослав Тодоров.
 
Имах щастието да проследя неговата кариера. Цялата. От начало докрай. Тоди премина през футболния рай, но на три пъти попадна и в ада. Заради контузии. Ама не обикновени, не даже и тежки, а много, много тежки. Тогава го бяха отписали. Не само от футбола, а и въобще.
 
Съществуваше някаква ужасяваща вероятност да остане инвалид. Да седне в количка за цял живот. Тъмната страна бе надвиснала над него със страшна сила. Помня, че моят колега Желю Станков написа една уникална статия за Тоди, озаглавена „Живот след смъртта”.  Защото Светльо на няколко пъти възкръсна, прохождайки отново във футбола. Единият път прохождането бе в буквалния смисъл.
 
Той успя благодарение на силата, която се пробуждаше в душата му в тежките моменти. Някак си клиширано звучи, когато кажем, че еди кой си футболист не е успял да достигне до големите върхове заради перманентните травми. При Светослав Тодоров обаче това е самата истина. Тоди притежаваше страхотен талант, който можеше да разгърне още и още в по-големи клубове, ако на пътя му не се бяха застанали страховитите контузии.
 
Но нека погледнем на нещата от другата страна. Ако не бяха талантът и най-вече силният му дух, Светльо нямаше да е постигнал това, което извърши през годините. Не само в Литекс, където четири пъти стана шампион, но и в Англия с екипа на Портсмут. Затова Тоди има място и в една друга зала. Залата на мъжеството.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ