Нали знаете, че има коментатори, които с поведението си те принуждават да посегнеш на телевизора си. Айде, не да го трошиш (макар че има всякакви фенове), но в най-лекия случай да спреш звука или да превключиш на друг канал.

Гледаме онази вечер мача от родното първенство между Ботев Пд  и ЦСКА 1948. Млад момък с много приятен глас те кара да се заслушаш в думите му. Говори смислено, без паразити с речника, с хубав изказ. Но прекалява с думичката „сблъсък“. Всичко при него е сблъсък. Най-известните синоними  на футболен мач – двубой и среща, изобщо не ги използва. Забравил ги е. Оставил ги е извън кабинката, откъдето коментира.  Даже и мач. Сблъсък, та сблъсък. На първите 16 минути над 20 пъти чувахме само „сблъсък“.  После повтарянето продължи, ама кой да ти брои, то наистина ти идва да посегнеш към… дистанционното.

Гледаме и мач от Лига Европа, в който коментаторът натрапчиво ни казва, че са изминали 20 минутки от началото. А след това съобщава, че до края на полувремето остават 5 минутки. Минутки, та минутки. Няма спиране. После не се чудете защо из социалните мрежи са му лепнали прякора Пепи Минутката.

Умалителното говорене е признак на ниска култура, което обаче въпросният коментатор, работил преди в известен футболен отбор, явно не разбира. На него сякаш му е кеф да превръща минутката в минута. Нещо като духовна наслада. Същият начин на изразяване на игровото време се употребява и от други журналисти от други медии. То направо е станало заразно.

Я си представете само ако всичко в изказа им стане умалително, как би звучало. Ето ви пример:

„До крайчето на мачлето остават 5 минутки. Двете съставчета едва ли ще се опитат да вкарат още някое друго голче, тъй като хиксчето ги удовлетворява“.

Звучи хем смешно, хем и жалко, нали. И това не са всички примери за некачествени футболни коментари на телевизионните коментатори…
Димитър АПОСТОЛОВ/БЛИЦ СПОРТ