Георги Димитров, но Корема, а не Джеки, е много прав: Снимката на Ивет Лалова с Юсейн Болт на световното първенство по лека атлетика в Лондон е единственият успех на България. Факт!
Стефка Костадинова толкова много вдигна летвата преди 30 години, че днешните ни лекоатлети не успяват да я прескочат.
Мъчат се, обикалят под нея, напъват се, ама и до половината не могат да подскочат. Появяват се чат-пат някакви изключения като оазисче в пустиня (среброто на Мирела в Рио в същата дисциплина). И толкоз.
Това за летвата на Стефка го казвам в преносния смисъл, защото по нейно време, както и след това, сме имали успехи на световни и европейски първенства по лека атлетика, както и на олимпиади.
Но въпросната летва в последните години и днес наистина е прекалено висока за атлетите ни. И понеже нямаме никакви успехи, летим до небесата, когато някой от тях достигне до финал. Давам ви пример в Лалова. „Великата Ивет е на финал еди къде си! Фамозната Ивет е най-бързата бяла жена в света!”. Тръбяхме, подивявахме от кеф и поставяхме такива заглавия ние, журналистите.
А Лалова така и не спечели един медал нито на световно, нито на олимпиада, защото било невъзможно да се пребори с конкуренцията на тъмнокожите лекоатлетки. Невъзможно ли? Ами я го вижте Рамил Гулиев. Бял, бял, слънце не видял. Ама на 200 метра онзи ден в Лондон слънцето му изгря над дъждовната и мрачна писта. Рамил ги изяде всичките и спечели световната титла. Вярно, Болт не участва, но имаше други конкуренти. Гулиев тогава какъв е в Азербайджан и Турция?! Трябва да е повече от велик и фамозен, нали?
Наистина, Ивет има европейска титла (шапки долу - тогава просто бе неудържима!) и ще остане в историята на леката ни атлетика като една от най-добрите. Отвсякъде и напълно заслужено! Но не и сред най-великите. Щеше да бъде такава, ако не бяха контузиите й, които и причиниха огромни проблеми. Тя е безспорният №1 у нас в последните години не само в спринта, а цялостно, но ако погледнем исторически, трудно ще попадне в топ 5 на най-великите български атлети и атлетки.
Велики днес няма. Великите ги имаше преди години, когато държавата отделяше пари за спорта. Когато имаше бази, стадиони и отлични възможности за подготовка. Когато разполагахме с таланти. Велики са тези, които са ставали олимпийски и световни шампиони.За да ги нямаме днес обаче, причината не е само в условията и в държавата. Просто липсва качество. Ако го има, то ще се развие и ще прогресира. Ако не у нас, някъде в чужбина. Вижте ги африканците – етиопци, кенийци, та вече и танзанийци. Гонят гладни и полуголи по цял ден антилопите из саваните. Някой ги забележи, качва ги на самолета и ги кара в Европа, където има фантастични условия и тренират. И така от бедни стават богати заради невероятните си умения на бегачи.
Така че – истината се крие както в липсата на бази, така и в дефицита на качествени атлети. И понеже няма такива, ние ще продължим да се радваме неистово, когато някой от тях достигне поне до финал. Ще твърдим, че това е грандиозен успех. И знаете ли, всъщност ще бъдем прави, защото уж високата летва, вдигната от Стефка и останалите ни звезди от ония години, сега се оказва ниска, свалена от нас, медиите, и от обществото. Ето поради тази причина финалът ни изглежда колосален успех. А какво да кажат ония исполини, които навремето печелеха титли и медали на олимпиади и световни първенства, без да им мигне окото…
Апропо - триумфите ни на световни щяха да са много повече, ако имаше мондиали по лека атлетика през 70-те години (първият е през 1983 година в Хелзинки). Сега пък са малко. Ама какво са малко – направо липсват. Няма ги…
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
