Атанас Курдов запя старата песен. Даже и в „Левски”, въпреки че се кълнеше колко много обича отбора и  че е готов на всичко, за да докаже класата си. Че Наско има класа, спор няма. Класата му обаче бе задушена от ку*венските му номера. За пореден път...

 

Атанас е като ураган, който фучи и разрушава. Де да беше футболен, ама не е... Той разрушава всичко, което е тръгнал сам да постига.

 

Нека си спомним как през лятото на 2007 година Курдов подписа с Байер (Леверкузен). Немците бяха ахнали. Обявиха го за новия Бербатов. Само след два-три месеца пак ахнаха. Но не заради головете му, а заради чепатия му характер. Вместо да се наложи в първия състав, Наско бе натирен сред резервите на „аспирините”. И през 2010 година пийна един горчив аспирин – прекратиха договора му и го натириха.

 

Нататък кариерата му продължи с голямата битка между уникалния му талант и кофтия му нрав. Нравът все печелеше. А Наско в крайна сметка губеше. Все другите му бяха виновни. Така бе и в „Ботев” (Пловдив), така бе и в Локо (Пловдив). Същият екшън го гледахме и в Астана, където Курдов се изпокара зверски с треньора си Мъри Стоилов, а сетне и с цялото ръководство на тима от Казахстан. Сега ку*венските номера на Курдов взехме да ги забелязваме и на „Герена”.

 

Ако талантът му бе надделял, Наско щеше да е звезда. Не само от българска, но и от европейска класа. Знаете ли кой е най-бързият хеттрик в историята на нашия футбол? На Курдов, разбира се. В края на октомври 2010 година той заби три гола само за четири минути. Вкара ги с екипа на „Ботев” (Пловдив) срещу Стамболово. Вярно, че съперникът бе слаб, но мачът си беше официален – кръг от Югоизточната „В” група.

 

Ако главата го беше слушала, днес Наско щеше да бъде нещо от сорта на Робърт Левандовски. И уникалното постижение – пет гола за Байерн само за 9 минути, вероятно нямаше да е на поляка, а на българина.