Помните ли комиците Лаурел и Харди? Онези симпатяги от черно-белия Холивуд. А сега се вгледайте в локомотивските босове Касев и Льосков. Не ви ли приличат на тях. Единият пълничък, другият слабичък. Само им трябват две бомбета на главите и готово. Същите терци.

 

С тази разлика, че комиците, лека им пръст, станаха световноизвестни с хумористичните си роли. А двамата българи добиха популярност с трагикомичните си изяви на футболни началници. Особено с култовия им лаф, в който наричат футболния терен площадка, а екипите на играчите – униформи.

 

Докато едните бутаха Холивуд напред и трупаха пачки след пачки, нашите юнаци дърпат Локото назад и вместо пачки си трупат черни точки. Някои пък категорично обявиха, че от днес насетне Бай Ганьо в българския футбол не е Батков, а Касев. Защото босът от „Надежда” приличал повече на популярния герой на Алеко Константинов. Това едва ли има някакво значение.

 

По-лошото е, че Николай Гигов се оказа прав. Ако сте забравили какво заяви той преди няколко месеца, ще ви го припомним: „Аз ще си тръгна, но да не стане така един ден да плачете за мен!”.

Гигов може да е всякакъв, но се оказа пророк. Добър пророк. Защото Локомотив от трън седна на глог.