И след като в Ловеч не му потръгна, скептиците побързаха да го отпишат. Надпреварваха се да прогнозират кога ще го уволнят – някои предричаха след първия кръг, други след втория, трети след третия.

 

Бавно и постепенно обаче Балъков започна да изправя Литекс на крака и да поправя грешките в себе си. Грешки, които бе допуснал в предишните си опити да се докаже на треньорската скамейка. Днес Ловеч е катарзисът на Краси. Мястото, където той ще се опита да изчисти душата си от провалите на другите места – особено в Бургас.

 

Разбира се, още е рано да се правят прогнози, но се вижда, че трудът на Краси и на “оранжевите” вече дават плодове. А и ако трябва да бъдем обективни, на няколко пъти късметът изскочи от Литекс и се скри някъде под моста на Вароша.

 

Спомнете си колко нелепо ловчанлии загубиха в края първия мач срещу Дьошдьор. Спомнете си и как бе повален тима от ЦСКА – след щастлив рикошет.

 

И въпреки всичко Литекс започна да набира скорост, макар че не разполага със скъпоплатени звезди. В Ловеч обаче имат качествени таланти, едни от малкото перли във футболната ни пустиня. Именно с младите от доказаната местна академия Балъков ще гради отбор, който един ден трябва да се превърне в боеспособен състав, ако се върви в правилната посока.  Успее ли, гениалният халф ще прочисти и треньорското си минало, и пътя на Литекс към успехите.