Тъй е в България. Тъй е в ЦСКА. Силния гледат да го заврат в миша дупка. А силният е Стойчо. Ще припомня аз тука из тези редове малко истини, които ония се мъчат да натикат в казана на забравата.

Днес ЦСКА нямаше да го има. Щеше да рита с Драгалевци и Казичене из окръжните групи, ако не беше „омразният сребролюбец“ Стойчо Димитров Младенов. Някои не знаят, някои не помнят, ама аз помня. В онова горещо лято на 2013 година, когато адът се бе пренесъл на „Армията“, същият този „алчен лапач на комисионни“, хукна да дири спасението. Не своето, а на ЦСКА.

Той се беше спасил. На вратата му звъняха египтяни и кувейтци. Оставиха му два договора. На единия пишеше годишна заплата от 800 000 долара, а на другия – 1 милион долара. „Лакомникът“ трябваше само да сложи парафа си. Да се качи на самолета и да се пренесе в света на парите и футболния уют. Там, в арабския свят, където освен петрол блика и спокойствието.

Но „егоистът“ избра ЦСКА. Той отиде при Томов, той му предложи да се върне на „Армията“, където батакът бе безкраен. Той се захвана с екипа си да прави от нищото нещо. Докато Томов само обещаваше, Младенов действаше. Събра от кол и въже футболисти, сглоби отбор.

Но кръговратът на „червения“ ужас не спираше. Бягство, безпаричие. И Стойчо, иска, не иска, тръгна почти отново от нулата. Хайде пак селекция, хайде пак незнайни играчи оттук и оттам. И отново от разни хайдуци сътвори състав. Боеспособен, който в момента е на върха, макар че отдолу вият чакалите – не само тия от контейнерите, но едни по-опасни. Със зелен цвят на кожата. Готови да хапят, за да захапят отново кокала. И, бъдете сигурни, ще вият и ще нападат още по-силно и мощно цяла пролет.

Точно преди три месеца на рамото на Младенов кацна още една оферта. По-примамлива. Но „алчният паралия“ за сетен път избра ЦСКА. Въпреки воя на чакалите. Защото е лъв. Червен лъв. А лъвът никога не се предава.

Да, Стойчо не е светец. Допускал е и допуска грешки. Едната от тях е големият подбор на чужденци и загърбването на юношите. Питам обаче – какво щеше да се случи с ЦСКА, ако Младенов бе заложил само на голобради момчета. Нямаше да е на първото място.  Ако пък го нямаше Стойчо, славният някога армейски тим щеше да е някъде надолу, надолу – я девети, я десети.

Чакалите реват и за друго – липсвали българи. Хайде, да  не са юноши на ЦСКА, но да са българи. Как да стане, уважаеми разбирачи, след като на „Армията“ се привличат само свободни агенти. А всички добри футболисти у нас имат договори с клубовете. Просто и ясно…
 

Другият грях му бил голямата заплата. Значи Любо Пенев можеше да лапа по 35 хиляди лева на месец (плюс бонусите – общо 45 хиляди) при пълен комфорт в националния отбор, където нито има бунтове за пари, нито има забавяне на премии? За един може, срещу него няма вой за заплатата му, а за друг – не може. 

Чакайте малко. Първо, Младенов е име и авторитет в българското треньорство, което вдига цената му. Второ, той работи в пъкъл и в тежка атмосфера. Ако някой отиде на неговото място и свърши неговата работа – да изведе ЦСКА на първото място без познатия комфорт (финансов, съдийски и всякакъв), няма ли да си заслужи парите? Трето, Младенов намали ли заплатата си, намали я. Четвърто, само припомням упоменатите по-горе факти – ако Стойчо бе наистина сребролюбец, нямаше да е в „армейския“ ад, а в арабския рай. И край!

Аз, признавам си, съм избрал в таз зловеща битка Младенов, без да ми пука какво ще напише анонимникът под коментара – не защото ми е пръв приятел, напротив, а защото е мъжкар, с лъвско сърце, който заведе ЦСКА от гробницата в подножието на победите. Съживи един труп. Такива хора заслужават уважение, макар че и те си имат своите кусури. Те, обаче, все пак са човеци. В случая с главно Ч.  Лошото е, че не всичко на „Армията“ зависи от него, но това е друга тема…