Петър Хубчев носеше дълго време №5. И “петицата” му носеше късмет. Днес тя се присъедини към него и в живота, защото навършва 50! Пак е на гърба му, макар и не на футболната фланелка.

 

Хубчев е роден в село Гложене, Тетевенско, в семейството на скромни и трудолюбиви родители. Именно от тях той е взел същите качества, които му помогнаха много и на терена, и извън него.

 

Петьо направи отлична кариера като футболист. Първо в Ловеч, после в “Левски”, след това в Германия, където бе неизменен титуляр – най-напред в Хамбургер, а впоследствие и в Айнтрахт. Играеше безкомпромисно, но и брилянтно, и немците го уважаваха и ценяха. Играеше по същия начин и в националния отбор, където достигна до четвъртото място на най-любимото ни световно първенство – в Щатите през 1994 година.

 

След това се прехвърли в тежката треньорска професия. Припомняме, че Хубчев бе в щаба на Пламен Марков, при когото националният ни тим за последно участва на голям форум – европейското първенство в Португалия през 2004 година.

 

После Хубчев се потопи в ужасяващата българска джунгла, където се опитаха да го погълнат и унищожат, докато бе начело на Славия. След време обаче Петьо се завърна. И то как! Хвана нищо и никаквия тим на Черноморец (Поморие) и го изведе до финал за Купата на България. В “Ботев” (Пд) нямаше късмет, но в Берое разви максимално своя потенциал, печелейки и Купата, и Суперкупата. И побеждавайки самата джунгла! Всъщност, той не е развил максимално треньорския занаят, защото тепърва ще се доказва на горещия и същевременно много ветровит стол. Честит рожден ден, Петьо!