Малко неща в ежедневието те карат да настръхнеш от радост, гордост, вълнение. Малко мигове остават запечатани в съзнанието на човек. За последен път ще го напиша така, както го чувствам. За тези момичета, които ни донесоха изключителна радост в последните години. Пак и пак изплува красивото лице на Рени Камберова, която целуна бронзовия медал и се разплака от радост. Трябва да си доста безразличен човек, за да сдържиш емоциите си в такъв момент. Не ги скрих, а и няма нужда. Емоционалните и щастливи моменти са за това, за да се преживеят, за да се споделят.
Благодарим ви, любимки. Михаела Маевска, Ренета Камберова, Цветелина Найденова, Християна Тодорова, Любомира Казанова и Цвети Стоянова. Да, и нашата любима Цвети Стоянова, която също има принос за този успех. Вие всички сте достойни българки, велики личности, които преживяхте много, които изтърпяхте много, които направихте много.
Е, любими, всичко свърши. Всичко приключи благополучно, като в приказките. С хубав и щастлив край. С медал от Олимпиада. Медал, който искахте, който мечтаехте, който страдахте. Всеки ден в продължение на четири години. След Лондон до днес вие не спряхте да вярвате, да тренирате, да се борите. И показахте на България и света, че можете. Че сте българките, които пред нищо и никой не се предава. Качихте се на почетната стълбичка – там, където ви е мястото.
Рени, никога няма да забравя момента, в който целуна олимпийския медал и се разплака. Не знам, но всеки подозира какво може да минава през мислите ти в такъв момент. Всичко е като на филм. На един доста дълъг сериал, изпълнен с драма, щастливи мигове, ужас, възходи и падения. Но приключил по феноменален начин.
Мише, Рени, Цвети и Хриси, сега може да си отдъхнете и да слезете от върха. Защото за нас вие стъпихте на върха след всичко, което преживяхте през тези 6-7 години. Всеки знае какво означава 6-7 години в адски лишения и трудности. В спорт, какъвто е художествената гимнастика. В спорт, в който няма тренировки по два часа на ден и после почивка. А има изцеждане по десет часа на ден, по шест дни в седмицата.
Няма как да забравим уникалната световна титла в многобоя в Измир и лудостта покрай нея. Няма как да забравим годините, в които пълнехте “Арена Армеец” и вдигахте публиката на крака. Няма как да забравим красивите ви лица, съчетанията, радостта, която ни донесохте. Само вие знаете какво ви костваше всичко това. Какво ви беше само преди няколко месеца в хотела в Холон, когато се случи онова бедствие с Цвети. Какво ви идваше да направите, какво ви беше на душите. Справихте се, преживяхте и това, издържахте на убийственото напрежение. Само вие знаете всяка една от вас колко пъти й е идвало да се откаже. Как всяка от вас е имала моменти, в които е брояла дните до днес. Да, днес е денят, в който сбъднахте мечтите и може да махнете с ръце за довиждане.
Благодарим ви, любимки. Нека за последно изпиша имената ви в този ред, в който толкова години пишехме, когато печелехте десетки медали – Михаела Маевска, Ренета Камберова, Цветелина Найденова, Цветелина Стоянова и Християна Тодорова. Благодарим ти, Бубе, че се справи по прекрасен начин и помогна на България да спечели медал. Ти наистина си герой.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ
